Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— Знаеш ли, не ми приличаш на любителка на пури.

След дълго влачене във вечерния трафик таксито най-после спря пред хотела, две ултрамодерни обли взаимно пресичащи се черно-бели сгради. Отидоха направо в бара, тъкмо навреме за второто изпълнение.

Докато сядаха, биг бендът засвири. Както можеше да се очаква, встъпителната мелодия беше „Керван“ на Дюк Елингтън. Гедеон се заслуша — хич не бяха лоши.

— За мен водка мартини — поръча Джексън на сервитьора. — Сухо и силно, с две маслинки. И… — Тя плъзна поглед по листа с пури. — И една „Боливар Коронас Гигантес“.

Гедеон си взе бира, решил да я кара по-леко след снощното напиване. Келнерът се върна с напитките и пурата.

— Наистина ли ще я изпушиш? — попита Гедеон, вперил поглед в алуминиевия цилиндър с форма на торпедо.

— Не, за теб е. Обичам да гледам мъже, които пушат пури.

Гедеон се предаде на по-първичните си инстинкти, извади пурата и я прокара под носа си. Беше чудесна. Отряза края с приложения нож и я запали.

Джексън го наблюдаваше.

— Така си и мислех. Изглеждаш страхотно с пура.

— Да се надяваме, че няма да ме хване рак и да ми отрежат устните.

— И устните ти си ги бива. — Тя отпи, продължаваше да го гледа. — Знаеш ли, никога не съм виждала мъж точно като теб. С толкова черна коса и толкова светлосини очи.

— Брюнет ирландец. Само дето нямам ирландска кръв.

— Басирам се, че почерняваш за нула време.

— За съжаление, да.

В Дубай, толкова далеч от родината, Джексън изглеждаше съвсем различна.

— Имаш ли представа какво означават тези числа? — попита Гедеон.

— Още не. Вече им ги предадох по телефона.

— Бих искал да знам, ако открият нещо.

Тя не отговори. Бендът продължи с друго класическо парче на Елингтън, „Тъжно настроение“.

След като вече й беше дал числата, Гедеон реши, че може да я попритисне малко повече.

— Кажи ми нещо повече за този Кимащ жерав. Името му звучи като от филм за Джеймс Бонд.

— В известен смисъл е точно такъв. Роден убиец. Не знаем почти нищо за него — произхожда от китайския Далечен запад, има монголско потекло, носи в себе си доста от Чингис хан. Израснал е — поне така смятаме — в специална школа, която го е запознала с американската култура. Явно работи в Служба осемстотин и десет.

— Служба осемстотин и десет?

Минди го изгледа учудено.

— За агент, та дори и частен, проявяваш странно невежество.

— Още съм зелен.

— Служба осемстотин и десет е китайското Гестапо или КГБ, само че е по-малка и действа по-целенасочено. Намира се под личния контрол на неколцина висши комунистически функционери. Кимащия жерав е един от най-добрите им хора и очевидно са го напомпали с химикали и хормони. Обучен е идеално, обаче не е примитивна машина за убийства, както може би си мислиш. Той е интелигентен и както казах, познава отлично американската масова култура. Четох един отчет, в който пише, че свирел на слайд китара. Блус.

— Направо не е за вярване. Но ако е толкова добър, защо се е прецакал с У?

— Не се е прецакал. Имал е заповед да го убие и да избяга. И го направи. Другите жертви нямаха значение — за него имам предвид.

— Само че не е взел плановете.

— Не е и трябвало да ги вземе — поне тогава. Това е втората фаза. Работи по нея в момента.

— Защо ме преследва?

— Я стига, Гедеон. Поне петима-шестима свидетели са те видели да записваш числата. Не му трябват те — неговата задача е да ликвидира всеки, който ги знае.

Гедеон поклати глава и дръпна предпазливо от пурата.

— Ако го биваше чак толкова, вече щях да съм мъртъв.

— Досега проявяваш невероятна хитрост. Или може би е чист късмет. Въпросът е, че си непредвидим. Заминаваш за Хонконг — това е последното нещо, което би очаквал някой.

— Ти го очакваше.

— Нищо подобно. Обявен си за издирване по всички летища и ни съобщиха за заминаването ти. Когато се върнеш в Щатите, Кимащия жерав ще те чака. Съмнявам се, че ще оцелееш. — Джексън се усмихна, извади едната маслинка от чашата си и я лапна.

— Мерси за вота на доверие. Бих могъл да отбележа, че след като ти съобщих числата, ти също се превръщаш в мишена.

— Не бери грижа за мен.

Гедеон отново дръпна от пурата.

— Всъщност как У е успял да замине с плановете?

— Може да го е обмислял от доста време. Той беше от най-висшите им хора, имал е пълен достъп. Може би секскапанът е бил последната капка, която е преляла чашата.

— Откъде изобщо знаете, че плановете са били у него?

— Получихме разузнавателна информация. Струваше ни скъпо и е абсолютно сигурна.