Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Онзи остави паспорта.

— Добре, какво има?

Гедеон му отправи враждебен поглед.

— Капитан Лонгбоу?

— Пише го на табелката ми, да. А сега по-добре ми кажете какво има, господине, защото съм много зает, както сам можете да се убедите. — Можеше да се убеди, че Лонгбоу е свикнал да се разправя с бюрократи и длъжностни лица. Костелив орех.

Гедеон извади от джоба си бележник и се консултира с него.

— На седми юни, в дванайсет и двайсет и три през нощта е кацнал самолет на Джапан Еърлайнс. На борда е пътувал Марк У. Бил е проследен да напуска летище „Кенеди“ и таксито му е било изблъскано от пътя в латиноамериканската част на Харлем. Може да сте чели за този случай. Загинаха осем души, сред които господин У.

— Четох.

— Нужен ни е записът от охранителните камери с движението му от кацането до момента, в който се е качил на таксито.

Лонгбоу се вторачи в него.

— Ще трябва да ми покажете някакъв документ.

Гедеон пристъпи напред.

— Имаме заплаха за терористичен атентат, а вие искате да ви покажа някакъв документ ?! Дотам ли я докарахме след единайсети септември и две войни?

— Господине, имаме установени правила…

Гедеон се надвеси над него и изкрещя в лицето му като строеви старшина, като го пръскаше със слюнки:

— Правила ли? Документи?! Когато е заложен животът на толкова много хора?!

Изключително рискован подход, който обаче можеше да постигне изключително важна цел. Ако не успееше, щеше да се прецака.

Обаче успя.

— Няма нужда да ми викате — отвърна Лонгбоу, като се отдръпна назад, изведнъж уплашен. — Сигурен съм, че може да го уредим.

— Тогава го уредете! Бързо!

Лонгбоу се потеше, явно паникьосан да не вземе неправилно решение. Гедеон рязко смени тона.

— Вижте, капитан, знам, че искате да постъпите както трябва. Уважавам желанието ви. Когато всичко свърши, ще кажа добра дума за вас на началството. Но разберете, документите отнемат време. А ние просто не разполагаме с време. — Отново се надвеси над бюрото. — Ще ви разкрия нещо. Нямам право, обаче виждам, че може да ви се вярва. След малко ще кацне самолет, с който пътува известен терорист — оставили са копелето да се качи на борда в Лагос. Имаме основания да смятаме, че подготвя терористичен удар тук.

— Господи!

— Да, Господи. Вече и без това много се забавихме, опитваме се да наваксаме. В момента пълним терминала с цивилни агенти, обаче трябва да видя тези записи . Явно има някаква важна връзка.

— Разбирам.

— Може ли да го направим съвсем, ама съвсем дискретно? — попита Гедеон. — Ако подплашим тоя тип или съучастниците му…

Сега вече Лонгбоу беше сто процента на негова страна.

— Веднага. — Капитанът се изправи. — Елате с мен.

Главната зала на охраната се намираше в недрата на летището и изглеждаше внушително — стени, покрити с видеоекрани, и пултове с ултрамодерна техника. Вътре цареше сумрак и тишина. Десетки хора наблюдаваха мониторите — не само кадри от летището, но и от багажните скенери, рентгените, таксиметровите стоянки и хангарите.

Действаха със смайваща бързина. След двайсет минути Гедеон вече излизаше от митницата с току-що записано дивиди.

— Тази вечер съм донесъл да гледаме филм — каза Гедеон, докато се настаняваше на бялата кожена пейка в Есекс Хаус, усмихна се на Минди Джексън и се обърна към сервитьора: — Донесете ми същото като на нея, сухо и силно, с две маслинки.

— Какъв филм? — попита агентката.

— Шоуто на Марк У. — Гедеон остави дивидито на масата. — От момента, в който слиза от самолета, до таксиметровата стоянка.

Тя се засмя.

— Какво ти е толкова смешно?

— Вече съм гледала това шоу. Кофти е — няма нищо. Абсолютно нищичко.

Гедеон се изчерви.

— Гледала си го?!

— Майтапиш ли се? Това беше първото, което направихме. Как го взе?

Донесоха напитките и той вдигна чашата си, за да скрие разочарованието си.

— Използвах дипломатическия печат в паспорта си. И малко крясъци.

— Някой ден ще се натъкнеш на човек, който няма да ти се върже на глупостите.

— Дотук обаче всичко е наред.

Джексън поклати глава.

— На света има и по-умни от теб.

— Аз не съм го гледал — заинати се Гедеон. — Ще го гледаш ли с мен — горе в стаята ни?

— В стаята ни ли? — Усмивката й стана малко студена. — Случилото се в Дубай си остава там. Ще го гледаме в моята стая. Ти намери къде да спиш. Край на споделянето, ако ми позволиш да използвам очарователния ти израз.