Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Само че нито мъжът, нито въпросното гърло бяха там и ножът проблесна във въздуха, без да порази целта си. За миг изгубил равновесие от движенията, Марион се наклони напред и докато се опитваше да го възстанови, сякаш изневиделица се стрелна ръка с ноктести пръсти. Пред очите му се появиха нокти, приличащи на метални, и той понечи да ги избегне, ала закъсня и усети в гърлото си свирепа болка, последвана от внезапно парещо нахлуване на въздух.

Последното, което видя, беше застаналият до него мъж, стиснал собствения му окървавен и пулсиращ гръклян.

Кимащия жерав отстъпи на няколко крачки от потреперващия труп, чиято кръв изтичаше на тласъци върху килима, пусна на пода отвратителния къс месо, изчака всичко да стане неподвижно и после заобиколи препятствието и отиде в кухнята, където три пъти си изми ръцете с много гореща вода и внимателно огледа костюма си. По дрехите му нямаше следи от „шяорен“, малкия човек 5 5 Понятие от философията на Конфуций. — Б.пр. . Цялата сила на движението беше напуснала тялото му. По лачената му лява обувка имаше само няколко капчици кръв. Той педантично ги избърса с влажна кърпа и след това бързо лъсна меката кожа.

Върна се в дневната. Кръвта беше престанала да тече, килимът бе попил по-голямата част и тъмната локва не се беше разширила много. Той отново я заобиколи, наля си чай и отпи с наслада. Запарен тъкмо колкото трябваше. Изпи го и си наля втора чаша. Спомни си една особено уместна мисъл от бездънното си хранилище на конфуцианска философия: „Когато не се налагат нужните наказания, хората не знаят как да си движат ръцете и краката“.

Гедеон Крю обикаляше конвейера все едно чака багаж. Нямаше никакъв багаж, естествено, но искаше да провери кой друг е там. В ушите му кънтяха прощалните думи на Минди Джексън. „Кимащия жерав е забележителен само с това, че е незабележим. Освен пустия му поглед и идеалната му физика“. Разбира се, при конвейера имаше много азиатци, включително неколцина, които отговаряха на доста безполезното описание на Минди.

„Не изпадай в параноя — каза си той. — Съсредоточи се върху следващата стъпка“.

Извади портфейла си и преброи оставащите му пари. Около хиляда. Не за пръв път го обзе яд, че Глин и компания сякаш са го изоставили.

„Но когато се върнеш в Щатите, той ще те чака. Съмнявам се, че ще оцелееш“.

Следващите му стъпки бяха очевидни. Щом У не беше предал плановете след излизането си от митницата и те не бяха у него, можеше да ги е предал на някого преди да излезе от нея. В момента Гедеон се намираше тъкмо на това място. И докато обмисляше подхода си, по аудиосистемата за пореден път закънтя предупреждението: „Моля, съобщавайте на съответните власти за подозрителни личности и изоставен багаж“.

Carpe diem 6 6 Използвай момента (лат.). — Б.пр. .

Той се огледа и видя един охранител.

— Извинете, струва ми се, че забелязах нещо подозрително, и искам да съобщя за това на съответните власти.

— Можете да съобщите на мен — отвърна охранителят.

— Не — превзето заяви Гедеон. — Трябва да съобщя на съответните власти. Много е важно.

— Вече ви казах, можете да съобщите на мен.

— Но по аудиоуредбата съветват да съобщаваме на съответните власти — повтори Гедеон по-високо. — Не се обиждайте, но вие сте охранител. Искам да говоря с представител на властите — точно както гласи инструкцията. Няма време за губене. Видях нещо много обезпокоително и трябва веднага да съобщя. — Стисна устни и си придаде агресивен вид.

— Добре, елате с мен — въздъхна охранителят.

Влязоха през един служебен вход, минаха покрай лабиринт от малки работни помещения без прозорци и стигнаха до затворена врата. Охранителят почука и глас отвътре им каза да влязат.

— Много ви благодаря — каза Гедеон, влезе, обърна се и затвори вратата под носа на охранителя.

После отново се обърна и видя месест мъж, седнал зад голямо бюро, затрупано с безброй листове.

— Какво има?

Охранителят се опита да влезе, но Гедеон затисна вратата с крак, хвърли паспорта си на бюрото и каза:

— ЦРУ. Отпратете охранителя.

Мъжът взе паспорта и го разгледа. Охранителят отново почука. После се чу гласът му:

— Отворете!

— Благодаря — извика му мъжът. — Можете да се върнете на поста си.

Отново насочи вниманието си към паспорта и намръщено проучи дипломатическия печат.

— Не пише нищо за ЦРУ. Имате ли служебна карта?

— Не, разбира се! — рязко отвърна Гедеон. — Не носим документи, когато работим под дипломатическо прикритие.