Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— Елате с нас. — Мъжете го заобиколиха в плътна група. Щом излязоха в коридора, оръжията изчезнаха. Всички заедно се качиха в асансьора. Умът му се въртеше на бесни обороти, ала не му хрумваше нищо. Да направи сцена във фоайето? Да се разкрещи като луд? Да се развика, че го отвличат? Да побегне? Мислено разиграваше всеки сценарий и по един или друг начин накрая винаги се стигаше до неговото застрелване или отвеждане. Проблемът беше, че тия хора сигурно имаха по-правдоподобна версия от неговата. Официални правомощия. Нямаше как да спечели.

Асансьорът спря, вратата безшумно се отвори и излязоха в мраморното фоайе. Зад отсрещната стъклена стена Гедеон видя три черни джипа, паркирани един зад друг и вардени от още неколцина мъже със сини костюми. Придружителите му бързо го поведоха нататък.

Ами ако побегнеше? Дали щяха да стрелят по него? Но дори да успееше да избяга, къде щеше да иде? Не познаваше никого в Хонконг и му бяха останали само около две хиляди долара — жълти стотинки из тия краища. Щяха да го открият, преди да напусне страната. А и беше принуден да пътува под истинското си име — напоследък човек не можеше да си уреди фалшив паспорт.

Затикаха го към вратата, към трите тихо ръмжащи черни джипа.

— Ей!

Към тях тичаше. Минди Джексън. В протегнатата си напред като таран ръка държеше разтворена служебната си карта от ЦРУ.

— Спрете!

Гласът й отекна толкова силно, че стресна всички във фоайето.

Тя се вклини в групата като топка за боулинг сред кегли, изблъска Гедеон настрани и викна все така високо:

— Какво правите, по дяволите? Аз съм заместник-ръководител на тукашното бюро на ЦРУ и този човек е мой колега. Той има дипломатически имунитет! Как смеете да не зачитате дипломатическия му статут! — Хвана Гедеон и го задърпа към изхода.

Сините костюми моментално насочиха срещу нея пистолети.

— Никъде няма да ходите! — изкрещя шефът им.

Нейното оръжие също се появи светкавично, „Смит & Уесън“ трийсет и осми калибър. Във фоайето се разнесоха писъци, хората почнаха да се хвърлят зад столове и вази.

— Айде бе! — сопна се тя. — Искаш да се стреляш с ЦРУ ли? Я стига! Да не си мислиш, че ще те повишат, задето си открил огън във фоайето на хотел „Тай Там“?

И докато гласът й кънтеше в огромното пространство, продължаваше да дърпа Гедеон към вратата. Мъжете сякаш се бяха вцепенили. Двамата изхвърчаха навън и тя го натика на задната седалка на очакващия ги форд „Краун Виктория“, вмъкна се до него и колата с мръсна газ се отлепи от тротоара.

— Скапаняк — изсумтя Джексън, прибра револвера и с въздишка се отпусна на облегалката. — Скапаняк! Какво правиш тука, по дяволите?

— Дължа ти благодарност…

— Благодарност ли? Дължиш ми живота си. Не мога да повярвам, че просто ей така си се намърдал в леговището на лъва. Да не си луд?

Гедеон трябваше да признае, че постъпката му определено изглежда глупава, поне от сегашната перспектива.

Тя погледна назад и изсумтя:

— Зад нас са.

— Къде отиваме?

— На летището.

— Няма да ни позволят да напуснем страната.

— Объркани са. Ще искат инструкции. Всичко зависи от това колко бързо ще се усети разузнавателната бюрокрация. Можеш ли да стреляш с пистолет?

— Да.

Тя измъкна отнякъде валтер трийсет и втори калибър и му го тикна в ръцете заедно с резервен пълнител.

— Каквото и да става обаче недей да стреляш по никого. Само ако аз кажа.

— Ясно.

Джексън се обърна към шофьора.

— Намали, остави ги да ни настигнат.

— Защо? — попита той.

— Може да разкрият намеренията си. Дали просто ни следят, или искат да ни изтикат от пътя.

Шофьорът намали и първият черен джип бързо ги настигна в лявата лента. Изравни се с тях, затъмненият му прозорец се отвори и навън се подаде дуло на пистолет.

— Залегни!

Куршумът пръсна двете задни стъкла и те се посипаха върху тях. Шофьорът направи ужасяваща маневра — пресече и четирите ленти на натоварената магистрала.

— Намеренията им са ясни — лаконично отбеляза Гедеон.

— Да. Изглежда, вече са получили инструкции.

Наближаваха изхода за тунела под пристанището.

— В тунела сигурно има задръстване — каза шофьорът. — Какво ще правим?

Минди не отговори. Гедеон погледна назад. Джиповете бяха съвсем близо.

Вторият куршум се заби отстрани в ламарината със звук като от удар на чук по стомана. Джексън се подаде през счупения прозорец и изстреля пет бързи патрона. Джипът рязко зави и изостана.