Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— Какво ще обичате, господине? — попита служителят, образец за неутралност, дискретност и професионализъм.

Гедеон се наведе към него и заговори с тих заговорнически глас:

— Аз съм бизнесмен, пътувам сам.

Леко разбиращо кимване.

— Бих искал да наема компаньонка за вечерта. Към вас ли трябва да се обърна?

— С тези неща се занимава друг наш служител — също толкова тихо, но абсолютно безизразно отвърна младежът. — Елате с мен, ако обичате.

Минаха през фоайето и влязоха в помещение с няколко малки офиса. Друг мъж, също толкова дискретен и почти идентичен на вид, се изправи иззад бюрото си.

— Заповядайте, седнете.

Гедеон се настани, а консиержът излезе и затвори вратата. Мъжът седна зад бюрото си и попита:

— Какви компаньонски услуги ви интересуват?

— Ами… — Гедеон нервно се захили, като гледаше да издиша към него колкото може повече алкохолни пари. — Човек като е в командировка, далече от семейството си, се чувства малко самотен, нали разбирате какво искам да кажа?

— Естествено — потвърди служителят и зачака със сплетени пръсти.

— Хмм… — Гедеон се прокашля. — Искам бяла жена. Руса. Със спортно телосложение. Над метър и осемдесет. Млада, ама не прекалено. Нали разбирате, над двайсет и пет годишна.

Кимване.

— Хмм, възможно ли е да получа специални услуги от компаньонката?

— Разбира се. Някакви предпочитания?

— Ами… — Той се поколеба, после го каза на един дъх: — Искам домина. Нали знаете какво е това?

— Ще го уредим.

— Искам най-добрата. Най-опитната.

— Няма проблем. Нашите компаньонски услуги се заплащат предварително в брой. Искате ли да се отбиете в банката си, преди да уредя нещата?

— Не, имам достатъчно. — Гедеон пак се изхили нервно и се потупа по сакото. Господи, за това сигурно щяха да отидат последните му пари.

Мъжът кимна, после попита:

— За кога ще ви трябва компаньонката?

— Колкото може по-скоро. Ще ми трябва за коктейлите, вечерята и после до… да речем, до полунощ.

— Отлично. Щом пристигне, тя ще позвъни в стаята ви по телефона.

Гедеон влезе в бара и я видя да седи в дъното с чаша в ръка. Изненада се колко е привлекателна, висока и стройна, а не някаква мускулеста скейтърка, каквато очакваше. От своя страна, той беше сменил костюма с черни джинси, тениска и кецове. Приближи се и седна.

— Чакам един човек — каза тя. Говореше с австралийски акцент.

— Аз съм човекът, когото чакаш. Гедеон Крю, на твоите услуги. — Барманът дойде да вземе поръчката му. — Ще пия същото като нея.

— Тоест минерална вода?

— Пфу! Разкарай я и ни донеси по едно двойно мартини.

Стори му се, че зърва на лицето й приятна изненада.

— Мислех, че имам среща с някой дебел стар костюмар.

— Пък аз съм слаб, млад и готин. Как се казваш?

Тя се усмихна.

— Гърта. На колко си години?

— Горе-долу колкото теб. Откъде си? От Кумуруу ли? Или от Гуумолинг?

Тя се изкикоти.

— Шегаджия. Ходил ли си в Австралия?

Гедеон си погледна часовника.

— Хайде да си вземем чашите и да идем да вечеряме в ресторанта. Умирам от глад.

В ресторанта нагости Гърта с възможно най-скъпото френско вино и момици и се разтовари. Направи го бавно и неохотно, под нейното деликатно подканване. Разказа й, че спечелил цяло състояние, като продал фирмата си. Преди това работил толкова много, че почти не виждал малкия си син, жена му се развела с него и после с детето загинали в автомобилна катастрофа, по време на поклонението едва познал телцето на момченцето в ковчега, защото не го бил виждал адски отдавна… И ето че сега бил милиардер, но толкова самотен, че бил готов да даде цялото си богатство — цялото! — само за един час със сина си. Един час от онези безброй много, които бил пропуснал, за да печели всичките тези пари, докато синът му всяка вечер го чакал да се прибере, понякога с фенерче под завивката, за да не заспи, преди тати да се прибере. Но винаги заспивал — с включеното фенерче. Извади от портфейла си снимка на чаровно русокосо момченце, проля над нея самотна сълза и се обяви за най-самотния, най-тъжен милиардер на земята.

Гърта го възнагради с аналогична сълза.

Качиха се в стаята и тя понечи да извади реквизита си — с известна неохота, забеляза Гедеон, — но докато дърпаше ципа на сака си, той й каза, че никога не е срещал жена като нея и иска да са приятели, да си поговорят още, била толкова забавна и интересна, че вече не можел да си представи да прави с нея такива неща — нещата, които му помагали да забрави, поне мъничко, — защото прекалено много я уважавал.