Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— Нали уж работеше за властите?

— В дома на Отца ми има много жилища 4 4 Йоан 14:2 — Б.пр. .

О’Брайън затвори ножа и го пъхна в джоба си.

— Изкара ми ангелите. — Огледа приятеля си от глава до пети. — А бе, човек, изглеждаш така, все едно денонощно се тъпчеш с хотдог и шейкове.

— Модерното протезиране е достигнало изумителни висоти. Как върви работата?

— Горе-долу. — О’Брайън се върна до отрупаната с хартии маса, прерови една купчина и отдели няколко листа. — Я погледни тук.

Гедеон ги взе.

— Тия числа са просто списък. — О’Брайън сложи пред него друг лист. — Това са числата, точно както ми ги даде. Само че съм ги разделил на трицифрени групи. И когато го направих, се появи удивителна система. Виж.

871 050 033 022 014 010

478 364 156 002

211 205 197 150 135 101 001

750 250

336 299 242 114 009

917 052 009 008 007 004 003

500 278 100 065 057

616 384

370 325 300 005

844 092 060 001 001 001 001

— К’во мислиш? — попита той и се ухили весело. Приятелят му не забелязваше системата. Някои хора бяха пълни кретени, когато се сблъскваха с числа.

— Какво да мисля? — смотолеви Гедеон.

— Гледай сега. Десет групи трицифрени числа. Погледни ги. И идиот би трябвало да открие системата.

— Всяка група е в низходящ ред…

— Да, ама не това е важното. Погледни всяка група — събери ги.

Дълго мълчание.

— О, Господи!

— Точно така. Сборът на всяка група е хиляда.

— Което значи?…

— Предполагам, че това е списък на проценти, всеки от които дава хиляда — или сто процента с една цифра отдясно на десетичния знак. Някаква формула: десет формули със съотношенията на различните компоненти, които дават сто процента.

— Сто процента какво?

— Може да са формули за бризантни експлозиви, редки метали, химически съединения или изотопи. Не разбирам нито от химия, нито от физика на кондензираната материя — ще се наложи да привлека специалист.

— Имаш ли някого предвид?

— Сади Епстайн. Тя преподава във Физическия факултет, специалист е по анализ на метастабилни квазикристали.

— Дискретна ли е?

— Много. Обаче няма да й разкрия почти нищо.

— Измисли някаква история, съчини нещо. Кажи, че участваш в състезание. Че може да спечелиш безплатно пътуване до Оксфорд за математическата конференция през септември.

— Не можеш ли да не лъжеш? Измисляш си разни неща дори когато няма нужда!

— Лъжите не ми доставят удоволствие.

— Не лъжи. Ти си царят на лъжците. И откога си такъв мангизлия? Обикновено все мърмориш, че нямаш пукната пара. Къде си отседнал?

— Местя се. Нощес спах в един мотел за двайсет долара на час в Бруклин. Накрая ще стигна до „Уолдорф“. Имам сутрешен полет за Хонконг.

— За Хонконг ли? Колко време ще отсъстваш?

— Не повече от ден. Ще се отбия, когато се върна, за да видя какво си открил. Не ми се обаждай. И за бога, гледай тая Сади Епстайн да си държи плювалника затворен.

Норио Тацуда беше стюард по линията Токио — Ню Йорк на Джапан Еърлайнс почти от шест години и когато видя мъжа, седнал на чуждо място, веднага позна от кой тип е: от онези неопитни и агресивни пътници, които са сигурни, че ще ги унижават и ще се възползват от тях на всяка крачка. Носеше скъп костюм и тъпа американска шапка с провиснала периферия и стискаше найлоновата си торба така, като че ли всеки момент може да му я грабне някой от множеството очевидни главорези и престъпници в самолета.

Тацуда се приближи с фалшива любезна усмивка и се поклони.

— Извинете за безпокойството, господине. Бихте ли ми показали бордната си карта?

— Защо? — попита мъжът.

— Ами, изглежда, че тази госпожа — стюардът посочи жената зад себе си — има карта за мястото, на което сте седнали. Затова искам да проверя вашата.

— Аз съм си на моето място — настоя пътникът.

— Изобщо не го оспорвам, господине, спокойно може да е станала грешка в електронната система, но въпреки това трябва да проверя. — И се усмихна още по-фалшиво любезно.

Мъжът намръщено зарови в джобовете си и накрая извади смачкана бордна карта.

— Ето я, щом толкоз те интересува.

— Много ви благодаря. — Тацуда веднага видя, че пътникът е сбъркал мястото, че дори и реда. — Вие сте господин Гедеон Крю, така ли?

— Там го пише, нали?

— Да, пише го. Вижте, господин Крю, според тази бордна карта — поредната любезна усмивка — вашето място всъщност е в бизнес класата, там отпред.

— В бизнес класата ли? Че аз не пътувам по бизнес. Отивам на гости на сина.

Ама този човек, помисли си Тацуда, беше невероятен глупак. Свадливото му лице, нацупените устни, смръщеното чело и вирнатата брадичка само го потвърждаваха.