Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Донесоха им напитките и Джексън отпи глътка бира, после го изгледа враждебно.

— Добре. Кой си ти и защо се интересуваш от У?

— Както, сигурен съм, ти не можеш да ми разкриеш всички подробности за задачата си, така и аз не мога да ти разкрия своята. — Пътят до „Гинза“ му беше дал време да съчини версията си, но винаги бе смятал, че най-добрата лъжа е онази, която е най-близо до истината. — Аз дори нямам служебна карта като теб. А, между другото, бих искал да видя твоята, просто от професионална любезност.

Тя извади картата и му я показа за миг, скришом.

— Е, за кого работиш?

— Знам, че това ще те ядоса, Минди, но съм нает от частна фирма, която изпълнява поръчка на министерството на вътрешната сигурност. Възложиха ми да взема плановете на оръжието от У.

Джексън впери очи в него и той видя, че е бясна.

— Министерството на вътрешната сигурност ли? Защо ни се бъркат в работата, по дяволите? Да наемат частна фирма?!

Гедеон сви рамене.

— Какво знаеш? — попита тя.

— Нищо.

— Глупости. Ти разговаря с У веднага след катастрофата. Той ти е казал нещо. Искам да знам какво.

— Помоли ме да предам на жена му, че я обича.

— Това вече си е чиста лъжа. Той не е женен. Дал ти е числата. Искам да ми ги кажеш.

Гедеон я погледна изпитателно.

— Хмм… какво те кара да смяташ, че ми е дал някакви числа?

— Свидетели казаха, че те видели да записваш числа. Виж сега. — Джексън отметна кичур коса от лицето си. — Ти сам го каза. Ние сме на една и съща страна. Трябва да работим заедно, да си споделяме информация.

— Не забелязах да споделяш нещо с мен.

— Дай ми числата и ще споделя всичко с теб.

— Звучи вълнуващо.

— Не се дръж като кретен. Дай ми числата.

— Какво означават те?

Тя се поколеба и Гедеон усети, че навярно не знае. Но пък числата винаги бяха стимулиращи за агентите на ЦРУ.

— Ще те попитам нещо — усили малко натиска той. — Защо ЦРУ действа на наша територия? С това не трябва ли да се занимава ФБР?

— У дойде от Китай, знаеш го.

— Това не отговаря на въпроса ми.

— Не мога да ти отговоря — все по-ядосано се сопна тя. — Нямам право, пък и определено не ти влиза в работата, по дяволите!

— Ако искаш да научиш нещо, ще трябва да ми отговориш. Не можеш да ме принудиш да ти разкрия нищо. Не съм нарушил никой закон. Не е незаконно да разговаряш с пострадал в катастрофа човек и да се интересуваш за състоянието му. — Зачуди се къде ли е била Минди по време на схватката в полицейския гараж. Може би беше рязала нечия глава?

— Ако е в интерес на националната сигурност, мога да те принудя!

— Какво, да не би да ме подложиш на изтезания тук на бара?

Тя неволно се усмихна, после въздъхна.

— Въпросът е прекалено деликатен, за да го оставим на ФБР. Затова му заложихме секскапан.

— Вие ли сте го направили?!

Минди се поколеба.

— У отиде на научна конференция в Хонконг и научихме, че носи плановете със себе си. Затова инсценирахме всичко.

— Кажи ми още.

Тя отново се поколеба, после явно взе решение.

— Добре. Но ако не искаш да ти организирам еднопосочна екскурзия до Гуантанамо, нито дума — на никого! Наехме една хонконгска проститутка и тя свали У в бара на хотела, в който се провеждаше конференцията. Заведе го в стаята си и задоволи всичките му фантазии. Документирахме всичко — видео и аудио записи, снимки, всичко.

— И този секскапан е подействал?! Нали каза, че не бил женен? От какво се е страхувал?

— Тия неща действат в Китай. Китайците са свенливи. Не самият секс, а перверзните щяха… хм, да му съсипят кариерата.

Гедеон се засмя.

— Перверзии ли? Какви перверзии?

— Садо-мазо. Домина — със спортно телосложение, над метър и осемдесет, руса. Имахме основания да смятаме, че обича такива неща, обаче бая се озорихме, докато намерим подходяща проститутка. Тя здравата го нашиба по задника и ние записахме всичко на видео.

— Леле-мале! И какво се издъни с плана ви за шантаж?

— Показахме му записите. Предложихме му да ги разменим за плановете. Той обаче се уплаши. Отговори, че имал нужда от половин час, за да помисли. И избяга, качи се на първия самолет за тук.

— Направили сте си сметката без кръчмаря.

Джексън се намръщи.

— Защо е дошъл тук? — попита Гедеон.

— Не знаем.

— Да избяга от Китай ли е искал?

— Нямаме представа какви са били намеренията му. Известно ни е само, че когато се е качил на самолета, плановете са били у него.

— Къде са били скрити?

— Не знаем.

— А колата, която го изтика от пътя?