Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Гедеон мъчително преглътна. Орхидея утешително сложи ръка на рамото му.

— Има някои документи, за съжаление задължителни, които трябва да попълните като негов най-близък. За погребението и още някои подробности. — Лекарят му подаде кафяв плик. — Не е нужно да го правите веднага, но бихме искали да знаем колкото се може по-скоро. След три дни тялото на господин У ще бъде откарано в градската морга и там ще изчакат вашите инструкции. Искате ли да уредя да го видите?

— Хмм, не, не, няма нужда. — Гедеон взе плика. — Благодаря, докторе. Много ви благодаря за всичко.

Лекарят кимна.

— Марк случайно… да е казал нещо, преди да умре? Когато сутринта разговарях със сестрата, тя ми съобщи, че идвал в съзнание. Ако е казал нещо, каквото и да е, даже да е прозвучало безсмислено, искам да знам.

— Господин У проявяваше признаци, че идва на себе си, но така и не дойде в съзнание. Не каза нищо. И после получи сепсис. Ужасно съжалявам. Ако това е някаква утеха за вас, той изобщо не страда.

— Благодаря ви, докторе.

Лекарят кимна и си тръгна.

Гедеон се тръшна на един стол. Орхидея седна до него и го изгледа загрижено. Той бръкна в джоба си, извади пачка банкноти и й я подаде.

— Това е за теб. Когато си тръгнем от болницата, ще се качим заедно на такси, обаче аз ще сляза след малко, а ти ще продължиш закъдето искаш.

Тя не взе парите.

— Благодаря ти за помощта — прибави Гедеон. — Много съм ти признателен.

— Крейтън, Крю или както там се казваш, наясно съм, че тая работа няма нищо общо със системата на Станиславски. Ти си много готин, а аз отдавна не съм срещала готини хора. Искам да ти помогна, каквото и да си намислил. — И стисна ръката му.

— Мерси, ама трябва да го свърша сам. — Още докато го казваше, разбра, че думите му звучат неубедително.

— Но… ще се видим ли пак? Не ми пука за парите.

Той я погледна и изражението й го изуми.

Понечи да излъже, ала реши, че в крайна сметка истината е по-безболезнена.

— Не. Няма да ти се обадя. Виж, парите са твои. Заслужи си ги. — И нетърпеливо размаха пачката.

— Не ги искам. Искам да ми се обадиш.

— Виж — колкото можеше по-студено заяви Гедеон. — Това беше сделка и ти си свърши работата добре. Взимай парите и тръгвай.

Орхидея дръпна пачката от ръката му.

— Задник такъв. — После се обърна и той се опита да не забелязва сълзите й.

— Сбогом — каза Гедеон и скришом потрепери.

— Сбогом, чекиджия гаден.

Гедеон Крю мина по Пето авеню и влезе в Сентръл Парк през входа при Сто и втора улица. Чувстваше се отвратително. В този привечерен час по алеите тичаха за здраве много хора. Не можеше да изхвърли от главата си влюбения поглед на Орхидея. А сега, след смъртта на У — и след провала на неговата задача, — в ума му безспирно се въртяха думите на Глин, когато беше извадил медицинската папка. „Артериовенозна малформация“. Колкото повече мислеше за това, толкова по-невероятно му се струваше: тази мистериозна болест, която просто ей така щеше да го погуби след около година. И нямаше лечение, нямаше симптоми, нищо. Намирисваше на измама, на психологическо манипулиране. Глин му приличаше на човек, готов да измисли и най-фантастичната история, стига да постигне каквото иска. Гедеон крачеше безцелно, без да знае къде отива.

„Това е безумие. Просто забрави Орхидея и папката и карай нататък — помисли си той. — Съсредоточи се върху проблема“. Ала не можеше да ги забрави. Извади новия си джиесем, евтин телефон с предплатена карта, и се обади на Том О’Брайън.

— Опа — чу се стържещият глас на Том след дълго звънене.

— Гедеон съм. Какво ново?

— Божичко, нали ми даде едно денонощие?!

— И?

— Ами, кредитната карта и паспортът са си такива, каквито изглеждат. Няма скрита информация. Джиесемът също. Предплатената карта е чисто нова, сигурно е купена току-що.

— По дяволите!

— В нея са само контактите, които ти вече имаш, няколко обаждания — и толкова. Никакви микрочипове и тем подобни.

— Ами числата, които ти дадох?

— Те са доста по-интересни. Още работя по тях.

Гедеон зави на юг. Смрачаваше се и паркът опустяваше.

— Защо са интересни?

— Както вече ти казах, в тях има повтарящи се числа, редове с намаляващи числа, такива работи. Още не мога да кажа какво означават. Току-що започнах да работя по тях. Определено не е шифър обаче.

Напред се показа езерото и Гедеон излезе на трасето за джогинг. Тъмните води бяха неподвижни. Далече на юг се извисяваха небостъргачите в центъра, сияещите им светлини се открояваха на фона на смрачаващото се небе.