Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Гедеон го погледна. Този човек не знаеше нищо. Може да беше лидер на култ, егоцентричен и параноик с мания за величие, но нямаше абсолютно нищо общо с ядрения тероризъм. Осъзна, че е направил огромна грешка.

— Съжалявам. — Наведе се, хвана Уилис и го изправи. — Съжалявам. Извинявам се.

Сряза свинската опашка и прибра револвера.

— Върви си.

Уилис го зяпаше неразбиращо.

— Чу ме. Разкарай се оттук. Махай се!

Онзи обаче не побягна. Просто стоеше и гледаше тъпо, замаян, зашеметен от страх. Отвратен от себе си, Гедеон изруга, отиде при джипа в храстите, качи се, запали двигателя и потегли, като натискаше газта до дупка в желанието си да се махне колкото се може по-бързо от това място.

Стоун Фордайс се върна в Лос Аламос от проверката на екипите, които претърсваха язовира и бреговете на реката, малко след полунощ. Полунощ — началото на новия ден. „Два дни до А-Деня“.

В Техническата зона го насочиха към новия команден център, устроен в изоставен склад до охранявания периметър. Беше изумително колко бързо се бяха развили нещата в негово отсъствие.

Показа значката си на входа.

— Стоун Фордайс? — каза дежурният. — Шефът иска да ви види. Отзад е.

— Шефът? Кой шеф?

— Милард. Новият.

„Шефът иска да ви види“. Това изобщо не му харесваше.

Влезе, пресече акрите евтини бюра, всяко с компютър и телефон, и стигна до набързо сглобената кабина в задния ъгъл, при един от малкото прозорци. Вратата беше отворена. Зад бюрото стоеше дребен слаб мъж с костюм и говореше по телефона.

Фордайс любезно почука на отворената врата. Всички професионални инстинкти му казваха, че срещата няма да е от добрите.

Мъжът се обърна, вдигна пръст и продължи да говори. Фордайс зачака. Не познаваше Милард, дори не беше чувал името му, но това не го изненадваше — особено в разследване с подобни мащаби, когато претърсваха всяка песъчинка. Пък и някой трябваше да поеме командването на местно ниво — нещата ставаха все по-хаотични, имаше куп началници без ясно установена йерархия.

Разгледа внимателно Милард, докато го чакаше да приключи с разговора. Изглеждаше добре по типичен за белите американци начин — високи скули, чудесни зелени очи, около петдесетте, прошарени слепоочия, атлетичен и строен. Имаше добронамерено изражение и спокоен глас. Фордайс се надяваше, че същото ще се отнася и за характера му. Но се съмняваше.

Милард говори още няколко минути, после затвори и се усмихна на Фордайс.

— Да?

— Агент Фордайс. Искали сте да ме видите.

— А, да. Казвам се Милард. Моля, седнете.

Ръкуваха се. Фордайс седна на единствения стол в стаичката.

— Уникално разследване — с приятен, дори мелодичен глас каза Милард. — Пряко участват цели двадесет и две правозащитни и разузнавателни служби, без да броим подизпълнителите им и тайните агенции. Нещата се объркват.

Фордайс кимна неопределено.

— Мисля, че пръв ще признаете, че нещата излязоха от релси в Ню Мексико. Соненберг беше отзован на изток и Дарт ме назначи начело на всички аспекти от разследването. Дотук с неразбориите.

Приятна усмивка.

Фордайс също се усмихна и зачака.

Милард се наведе напред и събра длани.

— Ще говоря без заобикалки. Вашето участие в този случай беше по-малко от успешно. Не успяхте да идентифицирате бившия си партньор като заподозрян, докато не ви беше посочен, не успяхте да го арестувате на снимачната площадка, не успяхте да го откриете в планините, не успяхте да го задържите, когато влезе в Лос Аламос, а след това му позволихте да избяга по реката. Хората ви не могат да открият тялото му — ако наистина се е удавил. Достатъчно дълго сте в правозащитната система, за да знаете, че това е неприемливо представяне, особено в случай като този, когато един град е изложен на риск, цялата страна е в паника, президентът и Конгресът са парализирани, а по-голямата част на Вашингтон е затворена.

Млъкна и скръсти ръце на гърдите си. Гласът му си оставаше тих и приятен. Фордайс не каза нищо. Всъщност нямаше какво да каже. Всичко това бе истина.

— Ще ви отстраня от работа на терен и ще продължите да работите на бюро, тук, където ще отговаряте за Пи Ей.

„Пи Ей. Проучване и анализ“. Това бе модният термин, използван от ФБР за най-противните задачи, давани на новите агенти като един вид обредно приобщаване. Фордайс си помисли за първите си дни в Бюрото — един от стотината агенти, набутани в подземно помещение без прозорци, със сиви метални шкафове, пълни с досиета, които трябваше да бъдат прочетени, преровени и обобщени. Разследване като това създаваше цели тонове хартия всеки ден — транскрипции на подслушани разговори, финансови отчети, купища имейли, разпити и какво ли не още; всичко това трябваше да бъде смляно и обобщено, важните факти да бъдат извлечени от масата ненужна информация като макови семена от клисав кейк…