Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

След кратка пауза Новак каза:

— Мисля, че можем да продължим. Изкарвам сто и десет хиляди долара годишно.

— Други източници на доходи? Инвестиции? Наследство?

— Нищо съществено.

— Сметки в чужбина?

— Не.

Фордайс погледна жена му.

— А вие, госпожо Новак?

— Аз не работя. Финансите ни са общи.

Фордайс си записа нещо.

— Да започнем с къщата. Кога я купихте?

— Преди две години — отвърна Новак.

— Колко струваше, колко платихте и колко изплащате на кредит?

Отново последва дълго колебание.

— Струваше шестстотин двадесет и пет хиляди, платихме сто хиляди и изплащаме останалото.

— Какви са месечните ви вноски?

— Около три хиляди и петстотин долара.

— Което прави… около четиридесет и две хиляди годишно. — Фордайс отново си записа нещо. — Имате ли деца?

— Не.

— А сега да поговорим за колите ви. Колко са?

— Две — отвърна Новак.

— Мерцедесът и…?

— Един „Рейндж Роувър“.

— Цената им?

— Мерцедесът беше петдесет, другата — около шейсет и пет.

— Изплащате ли ги?

Дълго мълчание.

— Не.

Фордайс продължи нататък:

— Когато купихте къщата, колко похарчихте за обзавеждането й?

— Не съм сигурен — каза Новак.

— Например тези килими? От предишното ли жилище ги донесохте, или ги купихте?

Новак го погледна.

— Накъде биете всъщност?

Фордайс му отправи топла дружеска усмивка.

— Това са просто рутинни въпроси. Почти всяко интервю на ФБР започва с това — с финансите. Направо е изумително как само с няколко прости въпроса може да се установи дали стандартът на някой не е по-висок, отколкото позволяват доходите му. Което е предупреждение номер едно в нашата работа. — Нова усмивка.

Този път лицето на Новак като че ли се напрегна.

— И тъй… килимите?

— Купихме ги за новата къща — каза Новак.

— На каква цена?

— Не помня.

— А другите неща? Сребърните прибори? Широкоекранният телевизор?

— Купихме повечето за къщата.

— На кредит ли?

— Не.

Нова бележка.

— Като че ли разполагате с доста пари в брой. За наследство ли става дума? Или за печалба от лотария или хазарт? Може би успешни инвестиции? Или помощ от роднини?

— Нищо, което да си струва да се споменава.

Фордайс трябваше да вкара числата в електронна таблица, но си личеше, че разходите им вече са на границата на онова, което лесно можеше да се обясни. Със сто хилядарки годишно, човек доста би се озъбил, за да купи подобни коли, като в същото време изплаща къщата си, да не говорим за всички останали разходи. Освен ако не е направил удар на пазара на недвижими имоти с предишното си жилище.

— Предишната ви къща наоколо ли беше?

— В Уайт Рок.

— За колко я продадохте?

— За триста хиляди.

— А каква беше чистата й стойност?

— Към шейсет хиляди.

Само шейсет. Това отговаряше на въпроса. Наистина бе неочаквано богатство.

Фордайс го дари с още една окуражаваща усмивка и прелисти страниците на бележника си.

— А сега да се спрем на имейлите, открити в акаунта на Крю.

Новак като че ли изпита облекчение от смяната на темата.

— Какво по-точно?

— Знам, че вече сте отговаряли на много въпроси в тази насока.

— Винаги съм готов да помогна.

— Добре. Възможно ли е имейлите да са били вмъкнати нарочно?

Въпросът увисна за момент във въздуха.

— Не — най-сетне отвърна Новак. — Системата ни за сигурност е абсолютно надеждна. Компютърът на Крю е част от физически изолирана мрежа. Няма контакт с външния свят, нито достъп до интернет. Невъзможно е.

— Няма контакт с външния свят. Ами ако е някой вътре в мрежата? Например някой колега?

— И това е невъзможно. Работим със строго секретни материали. Никой няма достъп до файловете на другите. Има много нива на сигурност, пароли, криптиране. Повярвайте, няма абсолютно никакъв начин имейлите да бъдат вмъкнати.

Фордайс си отбеляза нещо.

— Това ли казахте на следователите?

Разбира се.

Фордайс го погледна.

— Но вие имате достъп, нали?

— Естествено. Като служител на сигурността имам пълен достъп до файловете. В края на краищата трябва да можем да следим какво прави всеки. Това е стандартна процедура.

— Значи онова, което ми казахте току-що, не е вярно. Има начин имейлите да са били добавени. Вие бихте могли да го сторите.

При задаването на въпроса Фордайс напълно промени тона си — той стана тих и обвинителен, с подчертано скептично наблягане върху думата „вие“.