Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Ранчото Юта Крийк нямаше нищо общо с терористичния заговор. Това беше ясно. Значи отново се връщаше на Джоузеф Карини и джамията Ал Дахаб. Естествено, те открай време бяха очевидните виновници и сега това се потвърждаваше. Беше прекалил с хитроумните си предположения. Очевидният отговор, най-простият отговор почти винаги е и верният. Това е един от фундаменталните принципи на научното изследване — както и на криминалното разследване.

Но наистина ли всичко бе така очевидно? Защо им е на мюсюлманите да го изкарват свой събрат по вяра, когато подобен ход само ще засили подозрението и ще насочи вниманието на всички към тях? В края на краищата федералното разследване вече им се беше стоварило с цялата си тежест на главите. Около джамията се въртяха стотици следователи, надничаха в най-личните документи на вярващите, разпитваха ги, ровеха във всичките им тайни. Гедеон и Фордайс бяха само двама от тези стотици досадници. Не бяха научили нищо ценно, нищо необичайно — поне доколкото можеше да прецени. А онзи, който се беше опитал да го натопи, бе поел огромни рискове, за да проникне в строго засекретената компютърна система. Ставаше въпрос за човек, който смяташе, че е научил нещо толкова уличаващо, толкова опасно, че се налага да предприеме необичайни мерки…

Внезапно се сепна. Да натопят него . Имаше нещо, което беше пропуснал — нещо очевадно, но едва сега се сети за това. Тези действия бяха предприети срещу него и единствено срещу него. В края на краищата не бяха натопили и Фордайс. Всъщност Фордайс го гонеше и щеше да го гони до дупка.

След саботажа на самолета Гедеон беше приел, че онзи, който го е направил, се опитва да убие и двамата, за да прекрати разследването. А в действителност се опитваха да спрат единствено него.

Какво беше направил сам? Какво беше разследвал, с кого беше разговарял без Фордайс?

Отговорът дойде веднага щом си зададе въпроса.

Загледа се в нощното небе, към безкомпромисните точици светлина. Възможно ли бе? Изгледаше абсолютно невероятно. Но вече беше доказал, че не е Уилис, и беше сигурен, че не са мюсюлманите. В главата му прозвуча максимата на Шерлок Холмс: „След като елиминираш невъзможното, онова, което остава, колкото и невероятно да изглежда, трябва да е истината“.

В командния център на Дванадесета улица Дарт бавно остави телефонната слушалка. Погледна през мъничкия импровизиран прозорец. Оттам го гледаше черен правоъгълник нощ. Вдигна отново слушалката и започна да набира номер. Ръцете му леко трепереха от изтощение и ярост. Беше четири сутринта, но това нямаше значение.

Отговориха на първото позвъняване.

— Главен специален агент Милард.

— Милард? Дарт се обажда.

— Доктор Дарт. — Гласът на Милард се напрегна.

— Какво е положението с издирването на Крю?

— Ами, сър, макар личният състав все още да претърсва района, сме все по-сигурни, че той и спътницата му са се удавили в…

Дарт усети как гневът надделява над обичайния му самоконтрол.

— Разбира се, че ще сте все по-сигурни. Той точно това иска да си помислите. Не само че не сте го заловили, но и му позволявате да проникне през охраната на Лос Аламос, да направи куп поразии и да се измъкне безнаказано.

— Сър, не се е случило точно това, а и по онова време аз не бях…

— Искате ли да знаете на какво приравнявам това, агент Милард? Все едно търсен престъпник да влезе в централата на полицията, да си набави оръжие и муниции, да перне началника по тила и да си излезе.

Този път от другата страна последва мълчание. Дарт осъзнаваше, че си е изпуснал нервите, но не му пукаше.

В проточилото се мълчание Майлс Кънингам, личният асистент на Дарт, влезе в кабинката, остави на бюрото кафе и излезе. Дарт му беше наредил да зареже увещанията за почивка, а вместо това всеки час да му носи кафе.

Отпи глътка, опари се, намръщи се и продължи:

— Разберете, агент Милард. Не ви държа изцяло отговорен. Както сам започнахте да обяснявате, отскоро сте начело на операцията в Ню Мексико. Обаче ще ви държа отговорен за всичко, което ще се случи оттук нататък.

— Да, сър.

— А-Ден е вдругиден. Всеки час, всяка минута , в която терористът Гедеон Крю продължава да е на свобода, увеличава опасността за всички ни. Силно се съмнявам, че се е удавил в Рио Гранде. Някъде в планините е. Искам да ги претърсите.

— Претърсването е в ход, сър, хората дават всичко от себе си. Но районът, за който говорим, представлява над шестнайсет хиляди квадратни километра пустош и теренът е силно пресечен.