Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Новак обаче дори не мигна.

— Да, бих могъл — каза след малко. — Но не съм. Защо да го правя?

— Аз ще задавам въпросите, ако нямате нищо против. — Фордайс отново заговори по най-скептичния възможен начин. — Току-що признахте, че сте казали неистина пред мен и пред всички други следователи.

— Той надникна в бележника си. — Казахте, цитирам: „Няма абсолютно никакъв начин имейлите да бъдат вмъкнати“. Това не е вярно.

Новак го гледаше спокойно.

— Вижте, изразих се неправилно. Не взех себе си предвид в това заявление, защото знам, че не съм го направил. Не се опитвайте да ме вкарате в капан.

— Би ли могъл някой друг от отдела ви да е вмъкнал имейлите?

Отново колебание.

— Тримата други служители в отдела ми биха могли да го направят, но за целта двама трябва да работят заедно, тъй като нямат най-високото ниво на достъп.

— А има ли хора над вас, които биха могли да го направят?

— Има такива, които имат правата, но първо трябва да минат през мен. Или поне си мисля, че би трябвало. Има нива на сигурност, за които не знам дори аз. Онези отгоре може да са инсталирали някаква задна вратичка. Наистина не зная.

Фордайс се почувства малко разочарован. Дотук Новак на практика не бе казал нищо уличаващо, не бе показал никакви слаби места. Неверните му показания не бяха необичайни — беше чувал много по-лоши неща от невинни хора по време на разпит.

Но къщата, колите, килимите…

— Мога ли да попитам, агент Фордайс, какво ви кара да мислите, че имейлите са били вмъкнати допълнително?

Фордайс реши да разкрие мъничко картите си. Погледна го право в очите.

— Познавате доктор Крю. Бихте ли го нарекли глупав?

— Не.

— Бихте ли нарекли оставянето на уличаващи имейли в работния компютър умна постъпка? Без дори да си направите труда да ги изтриете?

Мълчание. После Новак прочисти гърлото си.

— Но той ги беше изтрил.

Това свари Фордайс малко неподготвен.

— Но вие сте ги възстановили. Как?

— Чрез една от многото ни системи за резервни копия.

— Възможно ли е нещо да бъде наистина изтрито от компютрите ви?

— Не.

— Всички ли знаят това?

Отново колебание.

— Мисля, че повечето го знаят.

— Значи се връщаме на първоначалния ми въпрос. Доктор Гедеон Крю глупак ли е?

Сега вече фасадата на Новак започна да се пропуква. Най-сетне бе успял да го раздразни.

— Вижте какво, намирам целия ход на този разговор за оскърбителен — всички въпроси за личните ми финанси, инсинуациите за вмъкнати имейли, цялото това изненадващо посещение посред нощ. Искам да помогна на разследването, но няма да позволя да ме разигравате.

Фордайс имаше дълъг опит в разпитване на заподозрени и знаеше кога е стигнал края на един наистина полезен разговор. Нямаше смисъл да провокира още Новак. Затвори бележника си и стана.

— За щастие, приключих — каза с предишния си топъл и дружелюбен глас. — Много ви благодаря за отделеното време. Всичко беше формалност, не е нужно да се тревожите.

— Но аз съм разтревожен — каза Новак. — Не мисля, че имате право, и смятам да се оплача.

— Разбира се, спокойно можете да го направите.

Докато се връщаше при колата си, Фордайс ужасно се надяваше Новак да не изпълни заплахата си или поне да изчака няколко дни. Едно оплакване щеше да е изключително неприятна спънка. Защото вече бе наполовина убеден, че Новак не е съвсем чист. Разбира се, това не оневиняваше Крю, пък и не можеше да се каже, че системният администратор прилича на терорист.

Но все пак… Възможно ли бе Гедеон наистина да е натопен?

Гедеон отби джипа от пътя на петнайсетина километра от ранчото Юта Крийк. Трябваше да се успокои. Чувстваше се ужасно заради онова, което бе направил на Уилис. Беше му изкарал акъла, беше се отнесъл жестоко с него, беше го унизил. Уилис едва ли бе най-свестният човек на света, но никой невинен не заслужаваше подобно отношение. А той бе несъмнено невинен. Може би зад всичко това се криеше някой друг от култа? Невъзможно, не и без знанието на Уилис.

Беше направил ужасна грешка.

На всичкото отгоре бе един след полунощ и до А-Деня оставаше един ден. Един ден. А той имаше толкова представа кой стои зад заговора, колкото когато бе пристигнал в Санта Фе преди осем дни…

Стисна здраво волана и осъзна, че се е задъхал. Трябваше да се овладее, да проясни ума си и да обмисли отново всичко.

Изключи двигателя, отвори вратата и слезе. Нощта беше прохладна, вятърът едва чуто шумолеше в клоните на боровете, звездите примигваха в небето. Отпусна се и се опита да успокои дишането си.