Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Взе карабината и се върна при къщата, промъкна се вътре и внимателно подпря оръжието на канапето. Бързо написа втора бележка, ако случайно се появи някой, и я остави на люлеещия се стол:

СЛЕД МАЛКО СЕ ВРЪЩАМ НЕ БУДЕТЕ УИЛИС!!!

Това едва ли щеше да заблуди някого за дълго, но поне щеше да забави нещата. Гедеон винаги се бе изумявал как основната реакция на повечето хора е да се подчиняват дори заповедта да е нелогична или глупава. Неведнъж беше разчитал на тази реакция — и винаги с успех.

Промъкна се нагоре. Сега пред него изникна нов проблем — ами ако Уилис беше с жена в леглото? Нито за миг не беше повярвал, че водачът на комуната се е отдал на целомъдрие.

Бавно пристъпи в тъмния празен кабинет. Вратата на спалнята беше заключена. Гедеон коленичи, извади инструментите си и — с безкрайна предпазливост и мъчително бавно — се справи с ключалката.

Нощната лампа светеше — чудесно — и за свое огромно облекчение Гедеон откри, че Уилис е сам.

Тихо отиде до леглото с ролка тиксо в ръка. Наведе се над Уилис, който спеше по гръб, и с едно плавно движение опря коляно в гърдите му и го прикова за леглото, като в същото време опря бръснача в гърлото му.

— Ако мръднеш или издадеш звук, ще ти прережа гръкляна — прошепна дрезгаво в ухото му.

Беше притъпил предварително бръснача, но Уилис не знаеше това. Благодарение на острието на гърлото борба нямаше. Уилис лежеше неподвижно, бялото на очите му блестеше в мрака. Опули се още повече, когато позна Гедеон.

Без да маха бръснача, Гедеон му каза:

— Отвори си устата. Широко.

Уилис отвори уста. Гедеон пъхна дулото на револвера в нея и прибра бръснача.

— Ще правиш каквото ти кажа, нали? Мигни за „да“.

След кратък момент Уилис мигна.

— Стани бавно и послушно. И захапи дулото хубаво.

Надигна се от Уилис и онзи се изправи точно както му бе заповядано.

— Ръцете на гърба.

Уилис сложи ръце на гърба си и Гедеон го закопча със свинска опашка. Извади дулото от устата му и я залепи с тиксото.

— Сега с теб ще се поразходим. Ще опра дулото на пистолета в тила ти и ще дръпна спусъка, ако се случи нещо. Ще излезем през вратата, ще слезем по стълбите и ще излезем навън. Повтарям: ако някой се намеси, ще ти пръсна главата. Така че се погрижи никой да не се намесва. Кимни, ако си съгласен.

Кимване.

— Някой друг спи ли тук горе?

Кимване.

— Посочи стаята.

Уилис посочи със закопчаните си ръце съседната стая, където Гедеон беше видял жената в леглото.

— Добре. Ако тя се събуди, умираш. А сега слез по стълбите и излез от страничната врата.

Уилис се подчиняваше безпрекословно. Изпълняваше точно всяка заповед. Минута по-късно бяха под дърветата. Гедеон включи светодиодно фенерче и преведе Уилис през дупката в оградата, след което продължиха към джипа.

Когато стигнаха, Уилис видя прясно изкопания гроб и се олюля от ужас. Гедеон трябваше да го задържи, за да не падне. Пленникът изстена приглушено през тиксото.

Гедеон се пресегна и махна лепенката от устата му. Уилис изпъшка и отново се олюля. Беше обезумял от страх.

— Лягай в гроба.

— Не. Господи! Не…

— Лягай в гроба!

— Защо? Защо в гроба…?

— Защото ще те убия и ще те закопая. Лягай.

Уилис падна на колене и запелтечи, по бузите му се стичаха сълзи.

— Не, моля ви. Недейте. Недейте… — Задави се. Разпадаше се буквално пред очите му.

Гедеон го бутна и той падна, подхлъзна се в ямата и моментално задрапа нагоре, обхванат от ужас. Гедеон пристъпи напред и вдигна револвера.

— Отвори си устата.

— Не. Моля ви, моля ви, недейте…

— В такъв случай просто ще те застрелям и ще те зария.

— Но защо, защо ? Ще направя всичко, всичко, само ми кажете какво искате!

Гласът му премина в задавен плач, тялото му се разтресе, около чатала му се появи тъмно петно. После повърна — веднъж, два пъти, и продължи да се напъва и дави.

— Ще направя всичко… — успя да изквичи и от устата му потече лига.

Време беше.

— Кажи ми за атомната бомба — нареди Гедеон.

Мълчание, съпроводено с празен поглед.

— Атомната бомба — повтори Гедеон. — Кажи ми за плановете ви за нея. Бомбата, която смятате да взривите във Вашингтон. Кажи ми и ще те пусна.

— Атомна бомба? — Уилис го изгледа абсолютно неразбиращо. — Каква атомна бомба?

— Не ми се прави на глупак. Кажи ми и си свободен. Иначе… — И Гедеон посочи гроба с пистолета.

— Ка… какво говорите? Нищо не разбирам… — Уилис се блещеше към пистолета, молбите му се превърнаха в нечленоразделно бърборене.