Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Гедеон се вгледа внимателно в Блейн. На лицето му беше изписана загриженост и безпокойство.

— Ще ви откарам в ранчото. То е доста изолирано. Всички са убедени, че сте терорист, Гедеон, и смятат, че дъщеря ми ви е съучастница. Цялата страна е обхваната от страх и ужас и при тази ненормална атмосфера се съмнявам, че ще ви заловят жив. Няма да повярвате каква паника е настанала навсякъде. Абсолютно ирационална паника, и положението се влошава. Затова трябва да действаме бързо. Трябва да открием кой ви е скроил номера и защо. Това е единственият начин, по който можем да ви спасим — вас и дъщеря ми.

— Почти съм сигурен, че онзи култ в ранчо Юта Крийк…

— Може би. Алида каза, че може би подозирате и мен. — Блейн го изгледа особено.

Гедеон се изчерви.

— Не ми се вижда особено вероятно. Но някой, с когото сме разговаряли с Фордайс, така се е уплашил, че се опита да ни убие… и после ме натопи.

Блейн кимна.

— Трябва да ми се доверите. А аз трябва да се доверя на вас. Това е най-важното.

Гедеон го погледна. Не знаеше какво да каже.

Блейн неочаквано се усмихна и стисна рамото му.

— Вие сте скептик по душа. Добре. Нека тогава действията ми говорят. Да Тръгваме.

Колата се оказа голям „Джип Ънлимитид“ и двамата легнаха отзад, завити с одеяла, докато Блейн караше по затънтени горски пътища към ранчото си. Обикалянето продължи няколко часа и пристигнаха късно следобед. Блейн вкара колата в обора и Гедеон и Алида слязоха. Миришеше на сено.

— Трябва ми телефон — каза Гедеон. — Искам да се обадя на началниците си.

— Началници! — изсумтя Блейн.

Но ги поведе навън, покрай изолираното писателско ателие и към основната сграда — двуетажна дъсчена постройка от деветнадесети век с просторна предна веранда и редица прозорци.

Спряха до една маса в антрето, на която имаше само две неща — телефон и снимка на домакина в рамка, с надпис „На чудната ми дъщеря, с цялата ми любов“. Гедеон вдигна слушалката и набра номера на Илай Глин — онзи, който според инструкциите трябваше да използва само в крайно опасни случаи.

Отговори Мануел Гарса. Гедеон се прокашля и се опита да овладее гласа си.

— Крю се обажда. Трябва да говоря с Глин.

— Този номер трябва да се използва само в спешни ситуации.

Гедеон замълча за момент. После все пак успя да каже, при това доста спокойно:

— Да не би според теб случаят да не е спешен?

— Забъркал си се в неприятности, но не съм сигурен, че бих нарекъл случая спешен.

Гедеон отново помълча малко.

— Дай ми го, ако обичаш.

— Момент.

Оставиха го на изчакване. Мина цяла минута. После отново се разнесе гласът на Гарса.

— Съжалявам. Говорих с господин Глин. Зает е, не може да разговаря с теб в момента.

Гедеон си пое дъх.

— Наистина ли разговаря с него?

— Нали това казах. Той изрично посочи, че трябва да се оправяш сам.

— Дрън-дрън! Вие ме наехте за тази работа, а сега просто ме захвърляте? Знаете, че не съм никакъв терорист, по дяволите!

— Господин Глин не може да направи нищо. — Гедеон долови зле прикритото задоволство в гласа на Гарса.

— Тогава му предай от мен следното. Дотук бях. Напускам. И когато се измъкна от тази каша, ще дойда да си поговоря с него. Нали го знаеш онзи хубав белег, дето го има от едната страна на лицето? Ще му добавя още един от другата. И това ще е само за начало. Така му кажи.

— Ще му предам.

Гедеон затвори. „Гарса се кефеше, скапанякът му със скапаняк“.

— Проблем ли има? — Алида го наблюдаваше със загрижена физиономия.

Гедеон преглътна и опита да махне с ръка.

— Не по-голям от останалите ми проблеми. — Обърна се към Блейн. — Бих искал да взема назаем джипа ви, ако нямате нищо против. Трябва да посетя един тип в ранчо Юта Крийк.

— Заповядайте — разпери ръце Блейн. — Само не се оставяйте на властите да ви пипнат. Мога ли да ви помогна с нещо друго?

Гедеон се замисли за момент.

— Да ви се намира оръжие?

В отговор получи широка усмивка.

— Имам доста хубава малка колекция. Искате ли да я разгледате?

Слънцето беше залязло, лунният сърп беше ниско на запад. Предстоеше много тъмна нощ. Гедеон отклони джипа на Блейн от горския път при Юта Крийк, насочи се към дъбовете и го вкара бавно в някакви гъсталаци.

Слезе. Беше взел назаем дрехи от Блейн — малко широки и къси, но вършеха работа. Беше облечен изцяло в черно, лицето му също бе почернено с въглен. В едната си ръка държеше гаден „Питон 357 Магнум“ с десетсантиметрова цев (по негово мнение това беше най-плашещият револвер, създаван някога), а в джоба си бе прибрал старомоден бръснач. Нямаше намерение да убива никого — поне плановете му не включваха подобно нещо, — но за онова, което трябваше да направи, външният вид бе всичко.