Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Първо обаче трябваше да се погрижи за нещо. Извади от каросерията на джипа лопата и кирка и избра мек терен в гората. Започна да копае и да изхвърля пръстта, като се стараеше очертанията на ямата да са ясни. За по-малко от час изкопа плитък гроб.

Прибра инструментите в джипа, изплакна ръцете си с вода от манерката, взе палка, пластмасови свински опашки и още някои неща от седалката, напъха ги в джобовете си и тръгна през тъмната борова гора.

Ранчо Юта Крийк се намираше на 2400 метра надморска височина и въпреки че бе лято въздухът беше хладен, почти мразовит. Спираше често и се вслушваше в звуците на гората — далечния крясък на койоти, глухия бас на бухал.

След около осемстотин метра стигна до телената ограда около ранчото. През дърветата се виждаше жълтата светлина на прозорците. Спря и се заслуша напрегнато, но от лагера не се чуваше нито звук. Точно на това се беше надявал — бяха на „ранчов режим“: лягаха си по залез-слънце и ставаха по зазоряване.

Внимателният оглед показа, че покрай оградата няма сложни сигнални инсталации и сензори. Гедеон извади секачи и започна да реже телта, след което я издърпа настрани. Изпълзя през отвора и предпазливо се прокрадна в тъмното до задната част на основната сграда. Всичко беше притихнало. От прозорците на долния етаж се лееше приглушена жълта светлина, но — тъй като захранването идваше от слънчевите батерии и акумулатори — нямаше ярки прожектори или силно външно осветление.

Беше сигурен, че има нощни патрули — тези хора бяха параноици и несъмнено оставяха стража. Като се движеше много предпазливо, стигна до сградата и надникна през един прозорец. В един люлеещ се стол седеше каубоят с четвъртитата брада и четеше книга. На дивана до него беше подпряна карабина M16.

Гедеон бе сигурен, че Уилис е в някоя от стаите на горния етаж. Там несъмнено се намираха най-комфортните помещения в ранчото. Едната от стаите му служеше за кабинет, а през отворената врата на съседната беше забелязал плюшени стени като на публичен дом и легло с балдахин. Това сигурно бе спалнята на Уилис.

Значи трябваше да се погрижи за мъжа долу.

Остана да го наблюдава известно време. Мъжът не изглеждаше сънен, не пиеше и — което бе най-изнервящо — четеше „Одисеи“ на Джеймс Джойс. Значи не беше някакъв тъпоумен каубой. Костюмът беше само за представление. На стража бе изтънчен и интелигентен човек, който нямаше да се хване лесно на номер.

Гедеон беше очаквал да се сблъска с проблеми и осъзна, че това вече е факт. Трябваше на всяка цена да попречи на мъжа да вдигне тревога. Не можеше просто да влезе и да го цапардоса по главата. Само щеше да вдигне шум и вероятно щеше да се стигне до врява и неприятности. Освен това Одисей имаше щурмова карабина.

Започна да съставя план. Рискът беше голям, но не можеше да се сети нещо по-добро.

Извади от джоба си лист и надраска кратка бележка. Пое дълбоко дъх и почука по прозореца. Мъжът вдигна глава, видя надничащото черно лице на Гедеон, рязко се изправи и грабна пушката.

Гедеон бързо постави пръст на устните си и му направи знак да излезе. Вместо това мъжът тръгна към стълбите. Гедеон почука отново, този път по-силно, и заклати глава, като отново постави пръст на устните си. После вдигна бележката.

НЕ БУДИ УИЛИС!!!

ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ

ВАЖНО Е

Мъжът се поколеба. Не можеше да го разпознае заради въглена и Гедеон се надяваше, че ще си помисли, че е някой от жителите на ранчото. Кой друг би чукал така по прозорците?

Гедеон отново закима и му направи знак да излезе.

Мъжът метна оръжието през рамо и тръгна към вратата.

Гедеон се дръпна до дърветата. Мъжът се появи на ъгъла и се огледа. Гедеон светна с фенерчето си и онзи се приближи и прошепна:

— Кой си?

— Ш-ш-ш — прошепна и Гедеон. — Ако събудиш Уилис, здравата ще загазим. Важно е — много важно.

Мъжът се намръщи подозрително.

— За какво става въпрос? — И свали пушката от рамото си. — Кой си и защо си си боядисал лицето, по дяволите?

Гедеон отстъпи малко назад, угаси фенерчето и бързо и безшумно се плъзна настрани.

Мъжът спря.

— Лейн, ти ли си? — Оглеждаше се, като продължаваше да държи пушката насочена към мястото, където беше стоял Гедеон. — Какво искаш? Излез.

Гедеон се хвърли напред и го халоса по главата с палката. Мъжът изстена и се строполи на земята. За щастие карабината не гръмна.

Гедеон го хвана под мишниците, извлече го навътре в гората, върза го за едно дърво, върза и очите му, запуши му устата и накрая — с известно колебание — го цапардоса отново.