Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Започваше да се пали по темата и, за негово облекчение, като че ли забравяше, че не го харесва.

— А онези неща там? — попита той и посочи някакви заровени в земята цилиндри.

— Наричаме ги гръмчета. Пълни са с експлозивна смес, която се взривява като бомба и запраща всичко нагоре. Онези кабели там отиват до дюзи и рамки, които изхвърлят струи горящ пропан за поддържане на огъня. Ще ви хареса, когато всичко лумне — разбира се, стига да си падате по експлозиите.

— Обожавам експлозиите — рече той. — От всякакъв вид. Всъщност едно от нещата, с които се занимавам в Лос Аламос, е проектиране на експлозивни лещи за имплозивни ядрени устройства.

Алида го зяпна и малкото дружелюбност на лицето й се изпари напълно.

— Ама че отвратително. Проектирате атомни бомби ?

Той побърза да смени темата.

— Споменавам го само защото това тук не е чак толкова различно. Предполагам, че цялата пиротехника е свързана с някакъв централен компютър, който я задейства в точно определен ред.

— Именно. След като започне, по-добре да продължи нататък, тъй като малко неща оцеляват и няма връщане назад. Ако пропуснат кадър, пиротехника за два милиона долара отива на вятъра, без да се броят повечето декори. — Тя извади цигари от джоба на ризата си и си запали.

— Ъ-ъ-ъ, тук пушенето позволено ли е?

— Категорично не — отвърна тя и издуха дима към него.

— Ще ме почерпите ли една?

С крива усмивка тя извади цигара от пакета, запали я и я пъхна между устните му.

Дребен кривокрак опак на вид мъж с бръсната глава мина по улицата на късите си крачка, като лаеше в мегафон. Алида скри цигарата зад гърба си и Гедеон последва примера й.

— Това да не е…?

— Роберто Липари. Режисьорът. Същински нацист.

С периферното си зрение Гедеон забеляза някакво движение и се обърна. Приближаваха десетина коли сред облак прах. Но вместо да спрат на паркинга, минаха през лентите и продължиха към градчето, като в същото време се разгръщаха.

Липари ги видя, спря и ги зяпна намръщено.

— Какво става? — попита Алида.

— Като че ли законът идва — отвърна Гедеон.

Колите заобиколиха градчето и спряха. Вратите се отвориха и от всеки автомобил слязоха по четирима души — всички с издути сини костюми, под които несъмнено се криеха бронежилетки.

Режисьорът тръгна със свирепа физиономия към най-близката кола, като размахваше ръце и крещеше, но без резултат. Мъжете с костюмите тръгнаха напред, като показваха значките си. Движеха се координирано.

— Класика — каза Гедеон. — Ще арестуват някого. Сериозна акция.

„Да не би да са дошли за Блейн?“

— Господи, не! — изстена Алида. — Не точно сега.

За своя изненада Гедеон видя Фордайс да слиза от водещата кола. Агентът на ФБР като че ли оглеждаше района. Гедеон му махна с ръка. Фордайс го забеляза и тръгна към него. Лицето му беше мрачно.

— Нещо не е наред — каза Гедеон.

— Направо не мога да повярвам. Не може да са дошли за баща ми.

Фордайс се приближи. Лицето му беше зачервено, веждите смръщени.

— Какво става? — попита Гедеон.

— Трябва да поговорим насаме. Ела насам. — Фордайс се обърна към Алида. — Дръпнете се, ако обичате.

Гедеон тръгна след Фордайс, по-далеч от Алида и оживената главна улица. Стигнаха до едно закътано място зад фалшива фасада. Навсякъде се виждаха кабели и гръмчета. Фордайс извади пистолета си.

— Ще арестуваш ли някого? — попита Гедеон.

Фордайс кимна.

— Кого?

Пистолетът се насочи към него.

— Теб.

Гедеон зяпна първо пистолета, после Фордайс. Огледа се и видя, че сините костюми са заели позиции с извадени оръжия и блокират пътищата му за бягство. Не беше шега.

— Мен? — невярващо попита Гедеон. — Какво съм направил?

— Просто се обърни и сложи ръце на тила си.

Гедеон се подчини. Фасът още димеше в устата му. Фордайс започна да го претърсва, извади портфейла му, джобното ножче и мобилния му телефон.

— Голям артист си — каза Фордайс. — Майстор в манипулирането. Ти и приятелят ти Чокър.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Чудесно се преструваше, че не го харесваш — а се оказва, че сте първи приятели и си бил с него от самото начало.

— Казах ти, не можех да го понасям това копеле…

— Да бе. Всички онези неща в компютъра ти… чиста проба шибани джихадистки любовни писма.

Мислите на Гедеон препускаха бясно. Пълната каша се бе превърнала в същинска оргия на некомпетентността. Направо да не повярваш.

— Наистина ме подведе — рече Фордайс. Гласът му беше горчив, като на човек, когото са предали. — С тази разходка до хижата ти. Вечерята и мъжкото приятелство. И онази сълзлива история за болестта ти. Ама че лъжец! Цялото пътуване на запад си беше чиста проба гонене на вятъра. Трябваше да се сетя още от първия ден.