Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Сериозен лов са организирали — отбеляза Алида. — А чуй и това. Хеликоптери.

И наистина, Гедеон чу трясъка на витла. В синьото небе се появиха три черни петънца.

— Еха, май здравата си загазил — каза тя.

— Алида, не знам как мога да те накарам да ми повярваш, но съм абсолютно и напълно невинен. Това е някаква абсурдна грешка.

Тя го изгледа и поклати глава.

— Онези там долу не са на същото мнение.

Спуснаха се от хребета, прекосиха още едно дере и се закатериха по отсрещния стръмен склон. Огромни канари и изпопадали дървета им препречваха пътя.

— Трябва да пуснем коня — каза Гедеон.

— Няма начин.

— Той оставя много ясни следи, а кучетата ще следват неговата миризма. Ако го пуснем, той ще ги отклони от нас. Освен това нататък теренът става прекалено тежък за кон.

— Забрави.

— Ако не пуснем Сиера, ще си намери вода по-бързо. В тази част на планината няма вода. Особено в края на юни.

Алида мълчеше.

— Изтощен е. Носи двама. Не може да продължи. Виж го само.

Алида отново не отговори. Конят наистина беше изтощен, целият плувнал в пот, под седлото и нагръдника му беше избила пяна.

— Ако ни настигнат, може първо да стрелят и после да питат. Видя какво стана долу. Онези типове така изгарят от желание да ми видят сметката, че изобщо няма да им пука за другите жертви.

Изкачваха се по тясно дере, което свърши пред огромен назъбен склон.

Алида спря коня и каза грубо:

— Слизай.

Закопчани един за друг, двамата тромаво слязоха. Тя развърза дисагите и ги метна на Гедеон.

— Ти ще ги носиш.

Върза юздите на Сиера за седлото, за да не се оплитат в краката му, и го плесна по задника.

— Хайде! Махай се оттук. Иди да си намериш вода.

Конят впери поглед в нея и наостри уши.

— Чу ме. Бягай! — Плесна го още веднъж и той препусна, но отново спря и я погледна озадачено. Алида взе една пръчка и я размаха. — Бягай казах!

Конят се обърна и бавно заслиза надолу по дерето.

Алида се изплю и се обърна към Гедеон.

— Е сега вече наистина те мразя.

След дълго и мъчително катерене късно следобед стигнаха поредното било и пред тях се ширна пустош от планини и долини, без никакви пътища и следи от човешка дейност. Спряха да си починат. От време на време бяха чували грохота на хеликоптерите — понякога минаваха доста наблизо. Гората обаче беше толкова гъста, че лесно успяваха да се скрият.

Това бе огромен район, известен като Мечата глава, най-затънтената част от планината Хемес. Гедеон беше ловил риба в покрайнините, но никога не бе навлизал толкова дълбоко. Слънцето клонеше към залез и потопяваше планините в тъмно пурпурно сияние.

— Човек може да се запилее тук и да изчезне завинаги — каза Алида, присвила очи към мъгливата далечина.

— Така е — съгласи се Гедеон, пусна дисагите и се прокашля. — Извинявай, но трябва да се изпикая.

Тя го изгледа и веждите й се вдигнаха в презрителна насмешка.

— Давай.

— Няма ли да се обърнеш?

— Защо? Не съм те молила да ме закопчаваш за себе си. Давай, да видим какво ще покажеш.

— Това е нелепо. — Той свали ципа си и се изпика, като се мъчеше да се обърне, доколкото беше възможно.

— Господи, ама ти се изчерви.

Спуснаха се по едно дере и се озоваха в буен гъсталак, образуващ балдахин под издигащите се ели и смърчове. Продължиха, като почти не виждаха къде стъпват, катереха се и се спускаха по коварни склонове. Пътят беше изморителен, но пък поне оставаха скрити.

— И какъв е планът, Абдул? — попита най-сетне Алида.

— Много смешно.

— Както виждам нещата аз, по петите ти са всички правозащитни организации на скъпата ни родина, слънцето залязва, нямаш риза на гърба, намираме се насред нищото, без храна и без вода. И на всичкото отгоре нямаш план. Леле!

— Чувал съм, че в Мечата глава има някакви стари мини. Ще се скрием там.

— Добре, ще прекараме нощта в мина. А после?

— Мисля, мисля. — „Какво би направил старият ми приятел сержант Дайкович в ситуация като тази?“ — запита се. Може би стотина лицеви опори.

Продължаваха навътре в пущинака, следвайки животински пътеки, които се появяваха и изчезваха най-ненадейно, докато не стигнаха малка поляна до поредното сухо корито. Зад него, в средата на отсрещния склон, зееха тъмните отвори на мина, имаше и стари паянтови постройки.

— Ето къде ще прекараме нощта — каза Гедеон.

— Ужасно съм жадна.

Гедеон сви рамене.

Събра суха трева от поляната и я усука като въже. Изкачиха се до най-близкия тунел. При входа му Гедеон взе запалката на Алида, запали импровизираната факла и предпазливо влязоха. Трептящите пламъци осветяваха гредите по стените и тавана. Тунелът продължаваше право напред. Гедеон се надяваше да открие признаци на вода, но мината беше суха като коритото на потока отвън.