Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Алида погледна назад.

— Дръж се, скапаняк такъв.

Конят скочи от ръба и се понесе надолу по стръмния мек склон в нещо, което по-скоро приличаше на контролирано падане. Гедеон отчаяно се вкопчи в лъка на седлото. Когато стигна дъното, животното се плъзна по пясъка, двамата ездачи залитнаха напред и едва не паднаха. Благодарение на вещата ръка на Алида конят запази равновесие и спря, плувнал в пот и треперещ.

— Трябва да продължим — каза Гедеон.

Без да му обръща внимание, Алида потупа шията на Сиера, наведе се напред и промърмори успокояващо в ухото му. Гедеон чуваше приближаващите коли, които се носеха по прерията над ръба на дерето.

Алида се изправи.

— Ще те предам.

— Ще застрелят и двама ни.

— Не и ако ме видят с бяло знаме.

Тя сграбчи ризата си и с едно рязко движение я свали, късайки копчета.

— Ох, леле! — ахна Гедеон.

— Майната ти. — Тя вдигна ризата и я размаха като знаме. Гедеон се опита да я спре, но Алида се изправи в стремената и той не успя да я достигне.

Гедеон погледна през рамо. Колите приближаваха ръба на дерето, мощните двигатели ревяха сърдито. Чуха се викове, затръшване на врати и над ръба на около триста метра от тях се появи глава.

— Предаваме се! — извика Алида и пак размаха ризата. — Не стреляйте!

Проехтя изстрел и куршумът се заби в пясъка пред тях.

— По дяволите! — Алида заразмахва ризата още по-енергично. — Да не сте слепи? Предаваме се!

— Не схващат — рече Гедеон. — По-добре да се махаме оттук.

Около тях се забиха още куршуми и конят започна да се паникьосва. „Слава богу, че стрелят с пистолети“, помисли си Гедеон.

— Тръгвай, за бога!

— Мамка му — изруга Алида и смуши коня. Сиера моментално реагира. На ръба се показаха още глави. Двамата препуснаха по сухото корито на потока като на състезание, а изстрелите продължаваха да ехтят над главите им.

— Дръж се. — Тя подкара коня на зигзаг, за да са по-трудни мишени. Куршумите свистяха около тях и Гедеон се приведе, очакваше всеки момент да бъде улучен.

Но по някакво чудо успяха да се отдалечат и да останат невредими. Алида премина в лек галоп, облече си ризата и продължиха по сухото корито. То се стесняваше между два стръмни склона, които със сигурност щяха да се окажат непреодолима пречка за колите на агентите.

Алида премина в тръс.

— Трябва да поддържаме темпото — каза Гедеон.

— Нямам намерение да убивам коня си заради теб, задник такъв.

— Стреляха на месо, ако случайно не си забелязала.

— Разбира се , че забелязах! Какво си направил, мътните да те вземат?

— Явно са си наумили, че съм един от терористите. От онези с атомната бомба.

— От тях ли си?

— Да не си луда? Цялото разследване беше прецакано от самото начало.

— Те обаче изглеждаха доста убедени.

— Ти самата каза, че са тъпаци.

— Казах, че ти си тъпак.

— Не си.

— Да, но си го помислих. А ти не преставаш да го потвърждаваш.

Дерето започна да се изкачва стръмно в подножието на Хемес и по дъното все по-често започнаха да се появяват черни канари. Конят внимателно си проправяше път през неравния терен.

— Виж, не съм терорист — каза Гедеон.

— Страшно ме успокои.

Продължиха да яздят мълчаливо. Дерето все така се изкачваше, теренът ставаше още по-тежък, пиниите и хвойните започнаха да се сменят с високи борове пондероза. Коритото започна да се разделя на притоци и скоро се озоваха в лабиринт от малки дерета, заобиколени от покрити с гъста гора склонове.

— Добре, ето какво ще направим — каза Алида. — Сега ще ме пуснеш. Аз се връщам, а ти се оправяй сам.

— Не мога. Закопчани сме, забрави ли?

— Можеш да скъсаш веригата. Поблъскай я с камък.

След кратко мълчание Гедеон каза:

— Точно сега не мога да те пусна. Нуждая се от помощта ти.

— Искаш да кажеш, нуждаеш се от заложник.

— Трябва да докажа невинността си.

— Аз пък с нетърпение очаквам да те предам.

Продължиха в гневно мълчание. Слънцето вече беше почти над главите им.

— Трябва да намерим вода — кисело рече Алида. — За коня.

След пладне изкачиха висок хребет, от който се откриваше изглед към долината зад тях.

— Чакай малко — каза Гедеон. — Искам да видя какво става долу.

Тя спря коня и Гедеон се обърна.

Огромен димен облак все още се издигаше от руините на снимачната площадка, пожарни заливаха останките с бели струи вода. Погледът му проследи коритото на потока. В началото на стръмните хълмове имаше паркирани автомобили и хора, които вървяха нагоре, като се разгръщаха. До ушите му достигаше слаб кучешки лай. От един камион разтоварваха коне.