Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Гедеон паркира на прашната площадка до градчето, където с въжета бяха отбелязани места за четири коли, и тръгна към декорите. Наоколо цареше трескава дейност, във въздуха се издигаха кранове с камери, раздаваха се команди по мегафони, хора тичаха насам-натам.

По-голямата част от градчето беше оградена с лента и когато Гедеон се приближи, мъжът на бариерата го пресрещна с бележник в ръце и го погледна въпросително.

— Трябва да се видя със Саймън Блейн — каза Гедеон.

— Той очаква ли ви?

Гедеон извади служебната си карта.

— ФБР. — Пусна предразполагаща усмивка, не се сдържа и намигна. „Май ще свикна с това“ — помисли си.

Мъжът взе картата, огледа я подозрително и му я върна с кисела физиономия.

— За какво става въпрос?

— Не мога да се впускам в подробности.

— Господин Блейн в момента е зает. Можете ли да почакате?

— Няма да си създаваме проблеми, нали?

— Ъ-ъ-ъ, не, категорично не. Но… момент, ще проверя дали ще има минутка за вас.

И забързано се отдалечи. Гедеон се възползва от момента, пъхна се под лентата и влезе в „градчето“. Дългата главна улица минаваше между кръчма, конюшня, смесен магазин, нещо като публичен дом, ковачница и офиса на шерифа. Недалеч се изтъркаля един сух бурен и Гедеон забеляза, че е истински, но боядисан със спрей в златисто, и че го духа машина за вятър, скрита зад една фалшива фасада. Други боядисани бурени бяха събрани в телен кош и някакъв работник ги пускаше един по един, като викаше на колегата си при машината накъде точно да ги насочи.

Конници с каубойски дрехи минаха по улицата, яхнали пъстри коне. Най-отпред беше Алида, русата й коса се вееше на изкуствения вятър като златен пламък. Беше облечена по всички правила на уестърна — бяла риза, кожена жилетка, револвери в кобури, вълнени панталони, шапка, ботуши… Погледна Гедеон, позна го и отклони коня си настрани. Скочи на земята, намръщи се и тръгна към него, като водеше коня за повода.

— Какво правите тук?

— Просто минавам. Търся баща ви.

— Само не ми казвайте, че още вървите по тази тъпа следа.

— Боя се, че е така — любезно отвърна той. — Хубав кон. Как се казва?

Тя скръсти ръце.

— Сиера. Баща ми е наистина зает.

— Не можем ли да я караме по-учтиво и дружески?

Тя въздъхна раздразнено.

— Колко време ви е нужно с него?

— Десет минути.

Мъжът с бележника приближи забързано. На лицето му бе изписано безпокойство.

— Много съжалявам, сам се е вмъкнал…

Алида се обърна към него с лъчезарна усмивка.

— Аз ще се погрижа за това. — Обърна се отново към Гедеон и усмивката й изчезна така бързо, както се бе появила. — Тъкмо ще снимат финала на „Изгряваща луна“ и предстои голяма сцена с пиротехнически ефекти. Не можете ли да изчакате да свърши?

— Пиротехнически ефекти ли?

— Ще взривят и изгорят града. Или поне голяма част от него. Пиротехниците са почти готови. — Замълча за момент и добави: — Може да ви хареса.

Така щеше да има повече време да се помотае наоколо и да й задава въпроси. Стига да можеше да измисли какви. Е, поне щеше да е до нея.

— Колко време ще продължи?

— Около час. Като дойде ред на експлозиите и огъня, всичко тръгва бързо. След това ще можете да поговорите с татко.

Той кимна.

— Става. — Огледа я преценяващо. — Приличате на звезда.

— Играя като дубльорка и статист.

— Кого дублирате?

— Главната героиня, Долорес Чармей. Играе Кейт Говедарката.

— Кейт Говедарката?

— Единствената жена в историята на Запада, убита за кражба на говеда. — Алида го дари с кратка усмивка.

— Аха. Е, това ви отива. Колко лоши убивате?

— О, някъде петима-шестима. Освен това трябва да препускам, да крещя, да гърмя с револверите, да минавам през огнена преграда, да карам други да се хвърлят в паническо бягство, да ме прострелват и да падам от коня — обичайните неща.

Покрай тях мина човек, който размотаваше кабел, след него други двама мъкнеха бутилка пропан. Зад църквата Гедеон видя някакви хора внимателно да разполагат нещо като гигантски мях за съхранение на газ и попита:

— Какво е това там?

— Част от пиротехниката. Мехът ще създаде огнена топка. Много е зрелищно, но всъщност няма експлозия. Във филма лошите тайно са складирали в града оръжие и муниции, така че много от нещата им хвръкват във въздуха.

— Не е ли опасно?

— Не и ако се направи както трябва. Имаме специален екип за целта. Всичко е планирано и съгласувано до последната подробност. Безопасно е като разходка в парка. Просто човек не бива да е вътре в града, когато се подпали, това е всичко.