Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Ами и двата двигателя? По едно и също време?

— Никога, приятелю. Никога.

След ден и половина Гедеон Крю паркира колата (вече със сменено предно стъкло) пред постройката от кирпич и дърво, изключи двигателя и слезе. Пое дълбоко дъх и се огледа, наслаждавайки се на ширналата се вечерна панорама. Въздухът и гледката бяха като тоник. Връщаше се за първи път тук от историята на Харт Айланд и се чувстваше чудесно. Тук мрачните мисли, които го съпровождаха непрекъснато, като че ли се топяха. Можеше почти да забрави всичко друго — трескавото разследване, медицинската си диагноза. А също и другите, по-дълбоките неща — разбитото детство, самотата и колосалната бъркотия, в която бе превърнал живота си.

След дълго съзерцание взе пазарските торби от седалката, отвори вратата на хижата и тръгна към кухненския бокс. Миризмата на пушек, стара кожа и индиански черги беше като милувка. За разлика от врявата, евакуиращите се градове и крясъците на безумците с техните конспиративни теории, които изпълваха радиото и телевизионните предавания, това място си оставаше все същото. Като си подсвиркваше, започна да вади покупките от торбите и да ги подрежда на плота. После отвори капаците на прозорците, провери слънчевия инвертор и включи помпата на кладенеца. Върна се в кухнята, огледа продуктите и като продължаваше да си свирка, започна да вади тенджери, ножове и други прибори.

Господи, така хубаво бе да се върне тук!

Час по-късно, тъкмо докато отваряше фурната и проверяваше състоянието на задушения артишок по провансалски, чу приближаването на кола. Погледна през прозореца и видя Стоун Фордайс зад волана на очукан „Краун Вик“ на ФБР. Хвърли половин пакетче масло в тигана и го сложи на печката.

Фордайс влезе и се огледа.

— На това му се вика селски чар. — Погледна към нишата. — Това там компютри ли са?

— Да.

— Доста апаратура, за да се захранва със слънчева енергия.

— Имам сериозни акумулатори.

Фордайс отиде в дневната и метна сакото си на облегалката на един стол.

— Ама и пътя дотук си го бива. На няколко пъти едва не остъргах гърнето.

— Обезкуражава нежеланите посетители. — Гедеон кимна към масата. — Бутилката брунело е отворена, обслужвай се. — Беше се чудил дали няма да изхаби виното с агента, но все пак реши му даде да опита.

— Бог ми е свидетел, наистина имам нужда от една глътчица. — Фордайс си наля щедра доза и отпи. — Мирише на нещо вкусно.

— Вкусно? Това ще е най-превъзходното ястие, което си опитвал.

— Това установен факт ли е?

— До гуша ми дойде от боклуците по летища и хотели. Обикновено се храня веднъж на ден, обаче си готвя сам.

Агентът отпи пак и се настани на кожения диван.

— Е, откри ли нещо?

От мястото на аварийното приземяване се бяха върнали в Санта Фе, вместо да продължат към литературния център. Изглеждаше им по-важно да се опитат да разберат кой е саботирал самолета — ако наистина ставаше дума за саботаж. За да спестят време, бяха разделили задачите си.

— И още как. — Пяната на маслото спадаше и той внимателно добави предварително изплакнатите и с махната мазнина rognons de veau 6 6 Телешки бъбреци (фр.). — Б.пр. . — Проверих твърденията за Каньона на кобрата. Отидох на място. Няма да повярваш какво намерих.

— Какво?

— Купчина камъни, малко мидени черупки, молитвено килимче, купа за ритуално измиване и едно изворче.

— Което ще рече?

— Свещено място. Мюсюлманите ходят там да се молят. Няма и следа от правене на бомби.

Фордайс се намръщи.

— Освен това проверих защо нашият приятел имамът е напуснал Католическата църква. Като малък бил насилен от някакъв свещеник. Всичко било потулено, срещу пари, разбира се. Нищо не излязло на бял свят. Семейството подписало съглашение да не разгласява случая.

— Точно това е искал да открием. Но не е можел да ни го каже.

— Именно. Освен това успях да идентифицирам двамата, които засне при джамията. Познай. Единият има разрешително за пилот на пътнически самолет, навремето е работил за „Пан Ам“.

Фордайс остави чашата.

— А стига бе! Е, тази новина се връзва с онова, което открих аз.

— Разказвай.

— Видях предварителния доклад на следователите от Националната служба по транспортна безопасност. Дали са първостепенна важност на разследването. Няма съмнение, че става въпрос за саботаж. Някой, може би онзи пилот, е добавил в нашата „Чесна“ реактивно гориво.

— И какво?

— Този модел изисква специално гориво, с ниско съдържание на олово. Сто октана. Добавянето на реактивно гориво понижава октаните. В резултат сместа, най-общо казано, е изгорила буталата, едно след друго. — Фордайс отново отпи глътка. — С неподходящото гориво двигателят може да работи напълно нормално — докато не се подпали. Номерът е, че горивото за чесната е светлосиньо. Реактивното гориво е безцветно, понякога може да е светложълто. Когато направих огледа, цветът наистина изглеждаше малко различен — прекалено светъл, но пак си беше син, така че реших, че всичко е наред. Било е направено нарочно и е работа на човек, който много добре е знаел какво прави.