Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Какво става? — извика той.

— Изгубихме левия двигател — напрегнато каза Фордайс.

— Подпалил ли се е? — Последните останки от съня се изпариха, изместени от паника.

— Няма пламъци. — Фордайс дръпна надолу някакъв лост и занатиска копчета и превключватели. — Прекъсвам горивото на двигателя. Оставям електрическата система включена — няма индикации, че повредата е в нея, а не мога да си позволя да изгубя електрониката и жироскопа.

Гедеон се опита да каже нещо и откри, че е изгубил дар слово.

— Спокойно — рече Фордайс. — Остава ни един двигател. Всичко е въпрос на стабилизиране на самолета с асиметрична тяга. — Погледна уредите и изръмжа: — Ставай, гадна путко заспала! Ставай, гадна путко…

Гедеон се беше втренчил право напред. Не можеше да си поеме дъх от ужас.

— Транспондер на аварийна честота — каза Фордайс и натисна някакъв бутон на слушалките си. — Помощ, помощ, тук Чесна едно-четири-девет-шест-девет по извънредния канал, двигател извън строя, на четиридесет километра западно от Иниокерн.

След секунди Гедеон чу пращене по интеркома.

— Чесна едно-четири-девет-шест-девет, тук Лос Анджелис, моля повторете състоянието и местоположението си.

— Едно-четири-девет-шест-девет, двигател извън строя, четиридесет километра западно от Иниокерн — каза Фордайс.

Последва кратка пауза.

— Едно-четири-девет-шест-девет, тук Лос Анджелис, най-близкото летище по курса ви е Бейкърсфийлд, писти шестнадесет и тридесет и четири. Петдесет и шест километра на десет часа.

— Едно-четири-девет-шест-девет, курс на десет часа към Бейкърсфийлд — каза Фордайс.

— Сигнал седем-седемстотин — каза гласът от центъра в Лос Анджелис.

Гъстият пушек беше намалял и Гедеон видя, че се е заоблачило. Долу се стелеше мъгла и скриваше земята, само тук-там през сивите парцали се виждаха зелени петна.

Погледна алтиметъра. Стрелката бавно пълзеше надолу.

— Спускаме ли се? — изграчи той.

— Според закона на гравитацията. След като стигнем тавана на един двигател, всичко ще е наред. Само на петдесетина километра от Бейкърсфийлд сме. Я да опитам да запаля още веднъж левия двигател. — Превключи някакъв ключ, после опита отново. — По дяволите. Не ще.

Гедеон осъзна, че пак се е вкопчил с всички сили в седалката. Бавно отпусна пръсти и си заповяда да се успокои. „Всичко е наред. Фордайс държи нещата под контрол“. Фордайс беше опитен и способен пилот. Знаеше какво да прави. Тогава защо да се паникьосва?

— Стабилизирам на шест-нула-шест метра над земята — каза Фордайс. — След десет минути ще стигнем пистата в Бейкърсфийлд. Ще има какво да разказваш, когато…

Изведнъж отдясно се разнесе силен гръм и целият фюзелаж задрънча. Гедеон подскочи и инстинктивно прикри лицето си с ръка.

— Какво стана, по дяволите?

Лицето на Фордайс бе побеляло.

— Десният двигател се взриви.

— Взриви се! — Сега и другият двигател бълваше облаци мазен черен пушек. После се изкашля гадно, изхърка и умря. Перката спря да се върти.

Гедеон изстина. Това беше краят, нямаше никакво съмнение.

— Ще планираме — каза Фордайс. — Ще предприема аварийно кацане.

Гедеон облиза устни.

— Аварийно кацане ли? Това хич не ми звучи добре.

— И не е. Помогни ми да намерим подходящо място.

— Да ти помогна? Как?!

— Гледай през прозореца, мамка му, и намери някое широко равно място!

Гедеон не можеше да повярва, че всичко това става наистина. Това беше някакъв филм, нямаше друго обяснение. Защото ако беше в реалния живот, щеше да е прекалено вцепенен, за да помръдне. А ето че за своя огромна изненада се оглеждаше в търсене на място за кацане. Мъглата донякъде се беше разнесла и той виждаше някакъв гол хребет пред тях. Зад него теренът се спускаше към тясна долина, чезнеща в мъгла и заобиколена от високи покрити с гора хълмове.

— Нищо не виждам. Има мъгла. Колко време ни остава?

— Момент…

Фордайс се занимаваше с пулта, буташе някаква ръчка напред и натискаше разни копчета. Въпреки екстремната ситуация гласът му звучеше спокойно.

— Наклон десет градуса — каза след секунди. — Това ни осигурява няколко километра. Намери ли място за кацане?

— Още има мъгла. — Гедеон примигна и избърса потта от челото си. — Как успя да изгубиш и двата двигателя, по дяволите?

Вместо да отговори, Фордайс стисна устни.

Гедеон се взираше през стъклото на кабината толкова напрегнато, че го заболяха очите. Спускаха се към хребета. Зад него облаците бавно се разкъсваха. И тогава я видя — тясна, но ясно различима ивица асфалт през долината.