Дарт се поколеба и се сдържа да не отговори остро.
— Оценявам загрижеността ви, господин Кънингам, но ще почивам след като всичко това приключи.
Отвори вратата и излезе на слънце.
Западното летище на Санта Фе дремеше под кристалночистото небе. Докато Фордайс спираше на паркинга, Гедеон видя само един хангар, към който някой се беше сетил в последния момент да прикрепи тухлена сграда.
— Къде е пистата? — попита той, като се оглеждаше.
Фордайс посочи неопределено покрай хангара към голата земя.
— Имаш предвид оттатък този пущинак ли?
— Не, имам предвид самия пущинак.
За Гедеон в най-добрия случай можеше да се каже, че не си пада по летенето. Ако се намираше в удобната първокласна седалка на просторен пътнически самолет, с приглушени светлини, пуснат до дупка айпод, който да заглушава шума, и със стюардеса, която да му носи питиета, можеше да се справи горе-долу, тоест да се преструва, че не се намира в някаква крехка метална тръба, фучаща във въздуха на километри от земята. Погледна с безпокойство малките самолети, паркирани на отъпканата земя. В подобни неща за преструвки нямаше място.
Фордайс взе куфарчето си от задната седалка и слезе.
— Ще отида в центъра да проверя за самолета, за който ти казах. Късметлии сме, падна ни се „Чесна 64ТЕ“.
— Късметлии — нещастно повтори Гедеон.
Фордайс тръгна.
Гедеон остана в колата. Досега все някак беше успявал да избягва малките самолети. Нещата никак не вървяха на добре. Надяваше се да не изпадне в паника и да се изложи пред Фордайс. Жалко, че агентът имаше разрешително за пилот. „Успокой се, идиот такъв — помисли си. — Фордайс ще се справи. Няма от какво да се безпокоиш“.
След пет минути Фордайс излезе от подобната на кутия сграда и му махна. Гедеон преглътна с мъка, слезе от колата, опита се да си надене непукистка физиономия и тръгна след агента покрай хангара и редицата паркирани самолети до една боядисана в жълто и бяло машина с двигатели на крилата. Приличаше на тенекиена буболечка.
— Това ли е? — попита Гедеон.
Фордайс кимна.
— Сигурен ли си, че можеш да го управляваш?
— Ако не мога, ти пръв ще разбереш.
Гедеон му отправи най-широката усмивка, която успя да докара.
— Знаеш ли какво, Фордайс? Като си помисля, всъщност не съм ти нужен. Защо да не остана в Санта Фе и да поровя по останалите следи, които набелязахме? Съпругата например…
— Никакви такива. Ние сме партньори. Освен това не знам какви може да ги забъркаш.
Фордайс отвори вратата на пилота, качи се в кабината, забърника разни копчета и лостове, после слезе и тръгна да обикаля самолета, като оглеждаше и опипваше тук-там.
— Само не ми казвай, че си и механик.
— Наричат го оглед преди полета. — Фордайс провери елероните и опашката, после отвори някаква малка вратичка и извади някаква метална пръчка.
— Ако обичаш, измий и прозорците покрай другото — обади се Гедеон.
Без да му обръща внимание, Фордайс се пъхна под едното крило и извади от джоба си нещо, приличащо на голяма спринцовка със сламка. Отвори малка капачка и пъхна устройството в крилото. Спринцовката се напълни със синкава течност и Фордайс я вдигна към светлината.
— Сега пък какво правиш? — попита Гедеон.
— Проверявам горивото за вода. — Фордайс продължи да се взира в светлосинята течност. Накрая изсумтя и изля горивото обратно.
— Приключи, нали?
— Още не. Във всяко крило има резервоар, по пет прегледа на крило.
Гедеон отчаяно седна в тревата.
Когато — най-сетне! — Фордайс му направи знак да се качва и да си сложи слушалките, Гедеон изпита огромно облекчение. Последваха обаче още по-продължителни проверки — двигател, рулиране, проверка преди излитането. Фордайс правеше всичко с удоволствие, а Гедеон се преструваше на заинтересуван. Мина половин час преди двигателите да заработят и да заемат позиция за излитане. Настанен в малката кабина, Гедеон започна да усеща надигаща се клаустрофобия.
— Господи — рече той. — Досега да сме стигнали пеша до Санта Круз.
— Не забравяй, идеята беше твоя. — Фордайс погледна ветрения конус, за да определи посоката на вятъра, после вдигна оборотите и бавно завъртя самолета.
— Ами ако… — започна Гедеон.
— Затвори си устата за малко — прекъсна го Фордайс. — Имаме къс терен за излитане и трябва да се съсредоточа.
Гедеон млъкна.
— Кула — заговори Фордайс в микрофона. — Чесна едно-четири-девет-шест-девет, излизам на писта три-четири за излитане.
Читать дальше