Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Дълго мълчание.

— Сигурно за стотен път ми задават този въпрос. Наистина ли трябва да отговарям?

Тук се намеси Фордайс:

— Проблем ли имате с отговарянето на точно този въпрос?

Али се обърна да го погледне.

— За стотен път — да, имам. Но въпреки това ще отговоря. Не видях никакъв, абсолютно никакъв признак за радикализъм. Тъкмо обратното, Чокър сякаш не проявяваше интерес към политическия ислям. Беше съсредоточен изцяло върху собствените си отношения с Бог.

— Трудно ми е да го повярвам — заяви Фордайс. — Имаме копия на проповедите ви. В тях има критични коментари към американското правителство, критика на войната в Ирак и други изявления от политическо естество. Имаме и други показания относно антивоенните и антиправителствените ви възгледи.

Али погледна Гедеон.

— Вие подкрепяхте ли войната в Ирак? И подкрепяте ли политиката на правителството?

— Ами…

— Тук ние задаваме въпросите — прекъсна го Фордайс.

— Искам да кажа, че моите възгледи за войната не се различават от възгледите на много други лоялни американци. А аз съм лоялен американец.

— Ами Чокър?

— Явно не е бил. Може би не знаете, агент Фордайс, но не всеки, който е против войната в Ирак, изгаря от желание да взриви Ню Йорк.

Фордайс поклати глава.

Али се наведе напред.

— Агент Фордайс, ще ви кажа нещо ново. Нещо свежо. Нещо, което не съм казвал на другите. Желаете ли да го чуете?

— Да.

— Приех исляма, когато бях на тридесет и пет. Преди това се казвах Джоузеф Карини и бях водопроводчик. Дядо ми дошъл тук от Италия през хиляда деветстотин и трийсета, петнайсетгодишно хлапе с един долар в джоба и парцали на гърба. Пристигнал от Сицилия. Успял сам да си стъпи на краката в тази страна, намерил си работа, трудил се здраво, научил езика, купил си къща в Куинс, оженил се и отгледал децата си в хубав, безопасен работнически квартал. Който за него бил като рай в сравнение с корупцията, бедността и социалната несправедливост в Сицилия. Той обичал тази страна. Баща ми и майка ми изпитваха същото. Успяхме да се преместим от предградията — Норт Арлингтън, Ню Джърси. Родителите ми бяха благодарни за възможностите, които им дава тази страна. Същото се отнася и за мен. Коя друга страна ще приеме петнадесетгодишно хлапе без пукната пара, което дори не знае езика, и ще му даде подобни възможности? И аз се възползвах от същите тези свободи, които ми позволиха да напусна Католическата църква — нещо, което направих поради дълбоко лични причини, — да приема исляма, да се преместя на запад и накрая да стана имам на тази великолепна джамия. Подобно нещо е възможно единствено в Америка. Дори след единайсети септември хората се отнасят с уважение към нас, мюсюлманите. Ние бяхме не по-малко ужасени от всички останали от терористичната атака. Беше ни позволено да изповядваме религията си, без да ни притесняват, в мир, в продължение на много години.

И направи многозначителна пауза. В тишината до тях достигнаха скандиранията и виковете на протестиращите отвън.

— Поне досега — отсече имамът.

— На това му се вика чудесна патриотична история — обади се Фордайс малко заядливо, но Гедеон виждаше, че речта на имама го е лишила донякъде от хъса му.

Останалата част от разговора мина без никакъв резултат. Имамът настояваше, че в джамията няма радикали. Повечето от молещите се били приели исляма наскоро и на практика всички били американски граждани. Информацията за финансирането на джамията и училището била достъпна на всеки, който прояви интерес; всички документи били предадени на ФБР. Всички поддържащи ги благотворителни организации били регистрирани и техните документи също били дадени на властите. Да, като цяло съществувала опозиция срещу войните в Ирак и Афганистан, но в същото време някои от конгрегацията били служили в Персийския залив. Да, изучавали арабски, но в края на краищата той бил езикът на Корана и това не намеквало за някаква тайна подкрепа на конкретни политически виждания или предразсъдъци.

После времето им изтече.

Докато си пробиваха път през тълпите полицаи и други служители на реда, Фордайс мълчеше. Когато обаче приближиха колата, не издържа и избухна.

— Този тип е добър. Прекалено добър, ако питаш мен.

Гедеон изсумтя в знак на съгласие.

— Същински Хорейшо Алджър 4 4 Американски писател, бивш пастор (1832–1899); в повечето му романи се разказва за бедни момчета, които с труд, упоритост и късмет успяват в живота. — Б.пр. . Но ако е лъжец, страшно го бива. — Въздържа се да добави: „А аз разбирам от тези неща“. — Не би било трудно да проверим версията му.