Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Последно подсмърчане.

— Какво искате да знаете?

— Колегата ми — каза Фордайс, — Гедеон Крю, е работил с бившия ви съпруг в Лос Аламос. Той ще задава въпросите.

Гедеон се изненада.

— А сега — продължи Фордайс, — с него ще си сменим местата, за да може да разговаря с вас, без да се разсейва. — Обърна се към Гедеон. — Нали, партньоре?

Гедеон отби и спря.

Щом слязоха от колата, Фордайс каза тихо:

— Познавал си Чокър. Знаеш какво да питаш.

— Но ти си специалистът по разпитите — шепнешком запротестира Гедеон.

— Но пък в момента тя е готова да говори.

Гедеон седна отзад до Ръст. Тя още подсмърчаше и бършеше носа си със салфетка, но иначе бе спокойна. Дори изглеждаше малко поласкана от оказаното й внимание. Гедеон се чудеше какво да прави. Разпитите не бяха стихията му.

Фордайс превключи на скорост и потегли бавно.

— Ъ-ъ-ъ — каза Гедеон, чудеше се откъде да започне. — Както каза агент Фордайс, бях колега на бившия ви съпруг в Лос Аламос.

Тя кимна тъпо.

— Бяхме приятели. Струва ми се, че сме се срещали. — Реши, че ще е по-добре да не й напомня за коледното парти, когато се беше напила.

Тя отново го погледна и Гедеон се смая от празните й очи.

— Съжалявам, но не ви помня.

Какво да я пита? Умът му работеше трескаво.

— По време на брака ви Рийд проявявал ли е някакъв интерес към исляма?

Тя поклати глава.

— А какво ще кажете за работата му? Да се е изказвал негативно за онова, което прави в лабораторията? Във връзка с бомби и така нататък?

— Беше луд по работата си. Гордееше се с нея. Отвратително. — Тя се изсекна. Говоренето за Чокър като че ли проясняваше ума й, каквато и да беше причината.

— Защо да е отвратително?

— Защото беше инструмент на военнопромишления комплекс, а така и не го осъзна.

— Някога да се е изказвал срещу Съединените щати? Да е изразявал симпатия към някоя терористична организация?

— Не. Открай време си беше отявлен патриот. Трябваше да го видите след единайсети септември. „Пуснете им една атомна бомба на тия копелета“. Без изобщо да си дава сметка, че Буш и Чейни организираха всичко.

Гедеон предпочете да не коментира това мнение.

— Не ви ли се стори странно, че е приел исляма?

— Ни най-малко. Докато бяхме женени, ме влачеше в един дзенбудистки център на медитации, на разни събрания на псевдоиндианската Църква на коренните американци, на сциентолози, на муунисти… опитваше всичко, за което можете да се сетите.

— Значи е бил един вид духовен търсач.

— Много мил начин на изразяване. Беше си просто тъпанар.

— Защо се разведохте?

Тя подсмръкна.

— Нали ви казах. Беше тъпанар.

— Поддържахте ли контакт след развода?

— Той се опита. Беше ми дошло до гуша, гадеше ми се от него. Когато влязох в комуната, най-сетне ме остави на мира. Беше страхливец.

— Имате ли връзка с Уилис? — неочаквано се обади Фордайс от предната седалка.

— Имахме. После той се посвети на целомъдрие.

„Да бе“ — помисли си Гедеон, като си спомни младата жена, която се излежаваше в стаята до кабинета на Уилис.

— И каква е идеята на ранчото, какво целите? — попита Фордайс.

— Ние сме се отделили от тази забатачена страна. Извън системата сме, живеем самостоятелно. Изхранваме се сами, грижим се един за друг. Ние сме предвестниците на новата епоха.

— И защо е необходимо това?

— Вие сте пленници на правителството си. Нямате представа. Вашите политици страдат от болестта на властта. Те са абсолютно корумпирани, а вие не го виждате.

— Какво имате предвид под „болестта на властта“? — попита Фордайс.

— Всички структури на властта поради самата си природа рано или късно се оглавяват от психопати. Почти всички правителства в света са превзети от хитроумни психопати, които имат огромно влияние върху човешката психология и използват обикновените хора за своя изгода. Тази раса от патологични девианти не може да изпитва състрадание, няма съвест. Те имат ненаситна жажда за власт — и управляват света.

Това бе наизустена реч и звучеше изтъркано, макар да представляваше известен интерес, поне за Гедеон. Самият той понякога си мислеше подобни неща.

— И какво смятате да правите по въпроса? — попита Фордайс.

— Ще теглим черта на всичко и ще започнем отново.

— Как ще теглите черта? — попита Гедеон.

Тя изведнъж млъкна и стисна устни.

След кратко мълчание Фордайс попита:

— И какво правите в ранчото?

— Отначало бях в техническия екип, но сега работя в градината.