Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Тази да не е… ъ-ъ-ъ… вицекомандир ? — попита Гедеон, когато спряха пред една затворена врата. — Да де, привилегиите на властта.

— Млъквай — изръмжа Фордайс, докато Мачетето чукаше на вратата.

Нечий глас им извика да влязат.

Помещението бе обзаведено като викториански бардак с тапети от червено кадифе, меки канапета и кресла, персийски килими, месингови лампи със зелени стъкла. Зад голямо бюро седеше прехвърлил петдесетте мъж в изключително добра форма, с дълга коса, същата четвъртита брада (това явно беше на мода) и очи като на Распутин. Носеше синьо сако, риза от брокат, старомодна широка вратовръзка и златен ланец — самото олицетворение на конте в игрален дом.

Абсолютен палячо.

Гедеон се отпусна. Уравнения или не, тези хора бяха въздух под налягане. Не се намираха сред фамилията Менсън, нито пък мястото беше като имението в Уейко. Сложните му и хитри ходове започваха да изглеждат ненужни.

— Какво искат тези? — остро попита мъжът.

— Казват, че имали бизнес предложение за теб, командире — отвърна Мачетето.

Проницателният поглед на Локхарт се плъзна по Гедеон и се спря за момент върху Фордайс — малко по-дълъг момент от необходимото. Сърцето на Гедеон се сви.

— Кои сте вие? — попита Локхарт подозрително.

— Той специално е от федералните — отвърна Гедеон в пристъп на просветление.

Фордайс рязко завъртя глава към него, а Локхарт стана от стола си. Гедеон се засмя непринудено.

— Или по-точно беше.

Локхарт остана прав, без да сваля очи от двамата.

— Антитерористична спецчаст, от запаса — каза Гедеон. — Нали знаете, че онези палячовци се пенсионират на четиридесет и пет? Сега приятелят ми се занимава с друг бизнес, донякъде свързан с предишната му работа.

Дълго мълчание.

— И за какъв бизнес става дума?

— Марихуана за медицински цели.

Рунтавите вежди на командира се повдигнаха и той отново седна.

— Казвам се Гедеон Крю — продължи Гедеон. — С партньора ми търсим сигурно място за отглеждане на суровината — някъде в планините, добре защитено, на добре поливана земя, далеч от любопитни очи и от крадците на марихуана. С надеждна работна ръка. — Усмихна се и даже намигна. — Носи малко по-голяма печалба от вашата люцерна, всичко е напълно законно, а освен това върви с определени, така да се каже, привилегии .

Последва дълго мълчание. Локхарт не сваляше очи от Гедеон.

— Ами ако случайно вече си имаме плантация марихуана „за медицински цели“? Защо да имаме нужда от вас?

— Защото онова, което правите, е незаконно и не можете да продавате стоката. Аз имам разрешително и диспансерът ми в Санта Фе е готов за откриване, ще бъде първият в града. Количествата ще са огромни . И повтарям — всичко е законно.

Фордайс също се намеси и се ухили на Локхарт.

— От времето в АТСЧ имам отлични връзки в бизнеса.

— Разбирам. А какво ви накара да си помислите за нас?

— Старата ми приятелка Кони Ръст — отвърна Гедеон.

— И откъде познавате Кони?

— Ами, навремето й бях доставчик на канабис, преди да дойде при вас.

— И откъде й осигурявахте стоката?

— Че откъде другаде? — Гедеон кимна към Фордайс.

Локхарт отново погледна агента.

— Докато сте били при федералните ли?

— Да не би едното да пречи на другото?

Локхарт се замисли, после взе оставеното на бюрото уоки-токи.

— Доведете Кони. Веднага.

Зачакаха мълчаливо. Сърцето на Гедеон блъскаше в гърдите му. Дотук добре.

След няколко минути на вратата се почука и влезе някаква жена.

— Дошъл е твой стар приятел, Кони — каза Локхарт.

Тя се обърна към тях — същински парцал със зачервена от пиенето и тревата кожа, отпуснати влажни устни, изрусена коса с петсантиметрови кафяви корени. И също беше с памучна рокля на райета.

— Кой? — попита тя и воднистите й сини очи ги изгледаха неразбиращо.

Локхарт посочи Гедеон.

— Този.

— Никога не съм го виждала този тип…

Фордайс обаче беше приключил с чакането. Наведе се и измъкна значката и документите, а Гедеон пристъпи към Ръст и я хвана здраво за ръката.

— Стоун Фордайс — рязко каза агентът и смъкна перуката си. — ФБР. Имаме разрешително и заповед за разпит на Кони Ръст, поради което я задържаме. — Хвърли документите на бюрото на Локхарт. — А сега тръгваме. Всеки опит да ни спрете ще се разглежда и преследва като пречка пред правосъдието.

И докато Локхарт ги зяпаше като треснат с мокър парцал, се обърнаха и бързо се изнесоха. Гедеон почти влачеше обърканата жена, която всъщност не оказваше никаква съпротива.