Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Мисля, че да.

— Да ви е споменавал, че е приел исляма? — попита Гедеон.

Блейн го погледна изненадано.

— Не. Виж, това определено щях да запомня. Не, явно е говорил за обичайните неща. Единственото, което наистина помня за него, е постоянното му присъствие и това, че май винаги се нареждаше пръв на опашката.

— Татко е много мил. Готов е да остави хората да разговарят с него часове наред — обади се Алида. След пристигането на баща й лошото й настроение се беше стопило напълно.

Блейн се разсмя.

— Точно затова винаги вземам Алида с мен. Тя е тежката артилерия — движи опашката, казва ми как се пишат имената. По отношение на изписването на имена съм по-зле и от Шекспир. Да ви призная, наистина не знам какво щях да правя без нея.

— Виждали ли сте Чокър извън срещите в книжарницата?

— Никога. И той определено не е от хората, които бих пуснал в дома си.

В последното изявление Гедеон усети силен полъх на британски снобизъм, който откриваше още една страна на господин Саймън Блейн. Но не можеше да го вини — той също старателно беше избягвал да кани Чокър в апартамента си. Рийд бе от онези лепки, които човек не иска да допуска в живота си.

— Никога ли не е разговарял с вас за писане? Доколкото разбрах, вероятно е писал мемоари. Ако можем да се доберем до тях, това може да се окаже важно за разследването.

— Мемоари? — изненада се Блейн. — Откъде знаете?

— Участвал е в писателски семинар в Санта Круз на тема „Да опишеш живота си“.

— „Да опишеш живота си“ — повтори Блейн и поклати глава. — Не, никога не е споменавал за мемоари.

Гедеон се зачуди какво друго да пита. Не се сещаше. Извади визитките си, даде една на Блейн и след кратко колебание подаде втора на Алида.

— Ако се сетите за още нещо, моля да ми се обадите. С партньора ми специален агент Фордайс ще летим вдругиден за Санта Круз, но винаги можете да ме намерите на мобилния.

Блейн прибра визитката в джоба на ризата си, без да я погледне.

— Ще ви изпратя.

Чак на вратата Гедеон се сети за един последен въпрос.

— Какво в книгите ви се харесваше най-много на Чокър? Може би някакви конкретни герои или сюжети?

Блейн се намръщи.

— Де да можех да си спомня… Всъщност май веднъж спомена, че според него най-силният ми герой е абатът от „Скитник над морето от мъгла“. Това ме озадачи, защото лично аз смятам абата за най-злия герой, който съм създавал. — Замълча за момент. Може пък за човек като него тези две определения да са синоними.

Фордайс влезе в бара на хотела, седна до Гедеон и попита:

— С каква отрова се наливаш?

— Маргарита. С много сол — отвърна Гедеон.

— И за мен същото — каза Фордайс на бармана, обърна се към Гедеон и се ухили широко. — Казах, че отивам да наритам задници — и го направих.

— Разказвай.

Фордайс извади от куфарчето си папка и я плесна на масата.

— Всичко е тук. Имаме разрешително да разпитаме не само имама на джамията, но и да влезем в ранчо Юта Крийк с призовка за сътрудничество и заповед за задържане на Кони Ръст, бившата жена на Чокър.

— Как успя да го постигнеш?

— Обадих се направо в кабинета на Дарт и разговарях с асистента му, някой си Кънингам. Той каза, че ще уреди нещата, и го направи. И само чуй — жената на Чокър още не е била разпитвана. Девствена е, както казваме в Бюрото.

— Защо?

— Типична бюрократична бъркотия. Оригиналната призовка по член осемнайсет била объркана и трябвало да я оправят.

— Как ги накара да се навият?

— Вдигнах им скандал. Голям. Пък и, честно казано, никой не мисли, че си заслужава усилията да търсят жена му. Развели са се много преди той да приеме исляма, не са били в добри отношения, а и тя явно е тъжна картинка. — Фордайс прибра документите. — Ще идем в ранчото утре сутрин. А в два часа сме на чай с имама.

— На чай с имама. Звучи като комедиен сериал на Би Би Си.

Питието на Фордайс пристигна и той го гаврътна със същото удоволствие, с което унищожаваше тройно еспресо.

— Така. Какво знаеш за въпросното ранчо?

— Не кой знае колко — отвърна Гедеон. — Репутацията му е донякъде лоша. Някои казват, че са секта от типа на Клонка Давидова — нали се сещаш, пистолети и заключени порти. Някакъв гуру на име Уилис Локхарт командва парада.

— Досието им е чисто — каза Фордайс. — Проверих. Няма сведения за тормоз на деца, няма многоженство, няма незаконни оръжия, данъците им са платени.

— Лошо — отбеляза Гедеон. — И какъв е планът?

— Влизаме небрежно, без да им изкарваме акъла, показваме любезно разрешителното, вземаме съпругата и се махаме. Трябва да я докараме за разпит в командния център в Санта Фе, но по пътя ще имаме възможност да чуем какво има да каже.