Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Първата полицейска кола влетя през отворената порта, следвана от останалите. Гедеон я посрещна пред къщата. Показа картата си и се наведе към страничния прозорец.

— Полицай? Всичко е под контрол — вече имаме пълното съдействие от страна на обитателите на къщата. Бързата ви реакция свърши работа. Много ви благодаря.

На полицаите никак не им се тръгваше (страшно им се искаше да участват в разследването, пък било то и периферно, а и рядко се случваше да ги викат в дома на прочут писател), но Гедеон уверено ги убеди, че става дума за неразбирателство, и след като си заминаха, се обърна с усмивка към младата жена и посочи вратата.

— Е, ще влезем ли?

Тя влезе вътре и се обърна на прага.

— Тук не се влиза с обувки. Събуйте се.

Гедеон свали кецовете. Тя доста демонстративно не събу каубойските си ботуши, по които Гедеон забеляза засъхнали конски фъшкии, и го поведе по персийския килим в антрето към дневната.

Влязоха в просторно помещение с бели кожени дивани, огромна камина и поставени във витрини праисторически съдове на народа мимбре.

Тя седна и го загледа мълчаливо.

Гедеон извади бележник и се настани в креслото срещу нея. Нямаше как да не забележи колко е красива — всъщност беше направо прекрасна. Започна да съжалява, че се беше отнесъл грубо с нея. Въпреки това се опита да се държи строго и респектиращо.

— Името ви, ако обичате?

— Алида Блейн. — Гласът й бе безизразно монотонен. — Трябва ли да се обадя на семейния адвокат?

— Обещахте да сътрудничите — строго й напомни Гедеон. Последва дълго мълчание и той омекна. — Вижте, Алида, само искам да задам няколко прости въпроса.

— Кецовете да не влизат в новата униформа на ФБР? — попита тя насмешливо.

— Аз съм на временно назначение.

— Временно? И с какво се занимавате по принцип? Свирите в рок банда ли?

Може би Фордайс беше прав за облеклото му.

— Физик съм.

Веждите й се повдигнаха. На Гедеон не му харесваше да обръщат разговора към него, така че бързо продължи с въпрос:

— Можете ли да ми кажете каква сте на Саймън Блейн?

— Дъщеря.

— Възраст?

— Двадесет и седем.

— Къде е баща ви?

— На снимки.

— На снимки ли?

— Правят филм по една от книгите му в снимачното ранчо „Кръг Y“ южно от града.

— Кога ще се прибере?

Тя си погледна часовника.

— Всеки момент. Е, за какво става въпрос?

Гедеон се опита да се отпусне и се усмихна насила. Чувстваше се виновен пред нея. Просто не ставаше за ченге.

— Опитваме се да научим повече за Рийд Чокър, замесеното в терористичния заговор лице.

— О, онзи заговор ? Еха! Но какво общо има всичко това с нас?

Личеше си как гневът и започва да се превръща в любопитство. Тя скръсти ръце, после отвори чекмеджето на масичката до себе си и извади цигари. Запали и издуха дима.

Гедеон си помисли дали да не си изпроси цигара, но реши, че това няма да отговаря на хладното му поведение. Тя беше наистина прекрасна и той наистина имаше трудности да се държи хладно. Насили се да се върне към темата.

— Смятаме, че баща ви е познавал Рийд Чокър.

— Не ми се вярва. Аз се грижа за графика на баща си. Никога не съм чувала името Чокър, докато не го прочетох във вестника.

— Чокър е имал пълна колекция на книгите на баща ви. И всички са подписани.

— И какво от това?

— Работата е в начина, по който са подписани. „На Рийд, с най-приятелски чувства, Саймън“. Подборът на думите предполага, че вероятно са се познавали.

Алида се облегна назад, изсмя се и избълва дим.

— Ами вие наистина сте тръгнали да търсите под вола теле! Баща ми подписва всичките си книги по този начин. Хиляди книги. Десетки хиляди.

— С малкото си име?

— Спестява му време. Това е причината да използва само малките имена на хората, на които дава автографи. Когато имаш петстотин души на опашка, всеки с няколко книги в ръка, не можеш да се подписваш с име и фамилия. Чокър е работил в Лос Аламос, нали? Така пише във вестниците.

— Точно така.

— Значи не му е било особен проблем да получи автограф от баща ми.

Гедеон усети неприятното чувство на поражението. Фордайс беше прав — това бе задънена улица, а той се беше представил като абсолютен идиот.

— Имате ли доказателство за това? — попита с най-дръзкия тон, който успя да докара.

— Питайте в книжарницата, където дава автографи, те ще го потвърдят. Подписва всичките си книги със „Саймън“ или „Саймън Б.“ и пише или „С най-приятелски чувства“, или „С най-топли пожелания“. За всеки сульо и пульо на опашката. Приятелството няма нищо общо.