Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— А ако в ранчото откажат да съдействат?

— Викаме подкрепления.

Гедеон се намръщи.

— Ранчото е навътре в планината. Подкреплението може да закъснее с час, че и повече.

— В такъв случай си тръгваме кротко и се връщаме гадно. Със специалните части.

— Здрасти, Уейко 3 3 Град в централен Тексас, седалище на сектата Клонка Давидова на Дейвид Кореш, разбита през 1993 г. от органите на реда, при което загиват 84 души. — Б.пр. .

Фордайс го погледна раздразнено.

— Занимавам се с това от години, повярвай. Знам какво правя.

— Да, но аз имам друга идея…

Фордайс разпери подигравателно ръце.

— Казвай тогава. Макар че ми дойде до гуша от твоите „идеи“.

— Проблемът е как да влезем там. С разрешително или не, вероятността да ни пуснат е малка. А дори да влезем, как ще намерим жена му? Да не мислиш, че просто ще ни я доведат? Ранчото заема площ хиляди хектари и ще ни трябва съдействието им…

Фордайс прокара длан по грижливо подстриганата си коса.

— Добре, добре. И каква е блестящата ти идея?

— Влизаме нелегално. Като… ами… — Гедеон се замисли за момент. Какви хора биха пуснали в ранчото?

— Като Свидетели на Йехова ли? — изсумтя Фордайс.

Гедеон отпи от маргаритата си.

— Не. Ще отидем с бизнес предложение.

— О? И какво по-точно?

— Ню Мексико наскоро прие закон за употреба на марихуаната за медицински цели.

И почна да обяснява хрумналата му идея. Агентът на ФБР дълго мълча, загледан в кубчетата лед в чашата си, след което вдигна глава.

— Знаеш ли, планът никак не е лош.

Гедеон се подсмихна.

— Ще ми достави удоволствие как си разваляш прическата и най-сетне разкарваш този тъп костюм.

— Ще оставя говоренето на теб. И без това приличаш на наркоман.

На следващата сутрин влязоха в магазина на Армията на спасението веднага щом отвори. Гедеон тръгна по рафтовете, като подбираше дрехи и ги даваше на Фордайс, който ги поемаше без особена охота. После се отбиха в един магазин за театрален реквизит и се върнаха в хотелската стая на Фордайс с покупките. Гедеон разстла дрехите на леглото под намръщения поглед на агента.

— Наистина ли е необходимо? — попита той.

— Стой мирно. — Гедеон избра една риза, постави панталоните под нея, намръщи се, смени ризата с друга, после с трета, избра чорапи и присви преценяващо очи.

— Господи! — измърмори Фордайс. — Няма да изнасяме представление на Бродуей все пак.

— Разликата е, че ако представлението ни се издъни, няма да ни замерят с гнили домати. Проблемът е, че изглеждаш като роден за федерален агент.

Подбра други дрехи, добави обувки и чорапи, бейзболна шапка и перука и накрая като че ли остана доволен.

— Пробвай тези.

— Педераст! — Фордайс свали костюма и облече дрехите. Поколеба се с перуката. Беше женска, с истински косъм, окастрена не особено сръчно от Гедеон.

— Давай — подкани го Гедеон. — Не се срамувай.

Фордайс си сложи перуката и я нагласи.

— Сега шапката. Сложи я наопаки.

Резултатът обаче не беше добър — Фордайс изглеждаше твърде стар.

— Обърни я с козирката надясно.

Накрая Фордайс застана пред него напълно костюмиран. Гедеон го обиколи преценяващо.

— Не биваше да се бръснеш тази сутрин.

— Трябва да тръгваме.

— Още не. Искам да те видя как ходиш.

Фордайс направи обиколка на стаята и Гедеон изстена.

— Трябва да вложиш сърцето си в ролята, разбираш ли?!

— Не знам как. И без това изглеждам като изрод.

— Не става въпрос само за външния вид. А за духовната нагласа. Трябва да влезеш в образа. Не само да го играеш, а да бъдеш него.

— И какъв по-точно да бъда?

— Наперен, отракан, арогантен, коварен, самодоволен, непукист, морално пропаднал боклук. Мисли си за това, докато обикаляш стаята.

— И как ходят морално пропадналите боклуци?

— Не знам, трябва да го усетиш . Вложи малко чувство. Представи си, че си сводник. Свий устни. Вирни брадичка.

Фордайс въздъхна раздразнено и направи втора обиколка.

— По дяволите! — изстена Гедеон. — Да не са ти пъхнали ръжен в задника?

Фордайс не издържа.

— Губим си времето. Ако не тръгнем веднага, ще закъснеем за имама.

Гедеон отново изруга под нос и тръгна след Фордайс към чакащата кола. Питаше се колко ли е добър радарът на онези типове. За него Фордайс продължаваше да се движи и да говори като федерален агент.

Може би нямаше да забележат. Но ако се усетеха, нямаше да е зле да разполага с резервен план.