Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Ранчо Юта Крийк се намираше в планините южно от Санта Фе. С много друсане и буксуване се изкачваха по изронения миньорски път по покритите с борове склонове.

Пътят свърши при чисто нова телена ограда със заключен портал.

Слязоха от колата и Гедеон погледна Фордайс.

— Тръгни пръв, искам да те видя пак как вървиш. Помни какво ти казах.

— Стига си ми зяпал задника.

Фордайс тръгна към портала и Гедеон едва не полудя, когато долови упоритата атмосфера на ченге около него. Все пак трябваше да признае, че дрехите си ги биваше; проблемът бе в начина, по който се държеше агентът. Ако обаче си държеше устата затворена, може би по някакво чудо нямаше да го усетят.

— И не забравяй, остави говоренето на мен — подметна Гедеон.

— Искаш да кажеш баламосването. В което си истински експерт.

На стотина метра зад оградата имаше малка дървена колиба, а между високите борове се виждаха и други постройки, плевня и фронтонът на основната сграда. Недалеч имаше обор, а зад него се простираха пасища.

Гедеон разтресе портала.

— Ей!

Нищо. Нима и тук не бе останал никой?

— Хей! Има ли някой?

Някакъв мъж излезе от колибата и тръгна към тях. Беше с дълга сплъстена черна коса и равно подрязана брада. Докато приближаваше, небрежно извади затъкнатото в колана му мачете.

Гедеон усети как Фордайс се напрегна и промърмори:

— Спокойно. По-добре е от колт.

Мъжът спря на три метра от оградата, държеше театрално мачетето пред гърдите си.

— Това е частна собственост.

— Да, знам — каза Гедеон. — Виж, ние сме приятели. Пусни ни да влезем.

— Кого търсите?

— Уилис Локхарт — каза Гедеон. Така се казваше лидерът на комуната.

— Той очаква ли ви?

— Не, но имаме бизнес предложение, което ще иска да чуе, гаранция. Сигурен съм, че ще се вкисне, ако ни отпратиш, без да чуе за какво става дума. Здравата ще се вкисне.

Мъжът се замисли за момент.

— За какво предложение става дума?

— Съжалявам, човече, но това е само за Локхарт. Става въпрос за пари. Пари, разбираш ли?

— Командир Уил е зает човек.

„Командир Уил“.

— Е, ще ни пуснеш ли, или не? Защото и ние сме заети.

Колебание.

— Въоръжени ли сте?

Гедеон разпери ръце.

— Не. Спокойно можеш да провериш.

Бяха оставили оръжията си в колата. Фордайс беше взел служебната си карта, разрешителното и заповедта за задържане и ги бе закрепил с ластик за пищяла си, под панталоните.

Мъжът прибра мачетето.

— Добре. Но на командира няма да му хареса, ако не сте онези, за които се представяте.

Отключи портала и влязоха. Мъжът ги обискира набързо и заключи портала, което никак не беше добре. Все пак влизането се оказа по-лесно, отколкото Гедеон беше очаквал.

Минаха покрай обора, където неколцина членове на комуната се занимаваха с говедата, и продължиха към голямата сграда — триетажна, с нови на вид крила и огромна веранда, която я опасваше цялата. По-нататък се виждаха слънчеви панели, оградени с бодлива тел, и няколко чудовищни сателитни чинии.

— За какво им е пък това? — промърмори Фордайс.

— Сигурно като резервен вариант, ако случайно спрат порното по кабеларката — шеговито отвърна Гедеон, но също се зазяпа в комплекса.

Докато приближаваха главната сграда, минаха през чудесно реставрирано миньорско градче с дървени къщи, конюшня и коневръз с няколко оседлани коня. Автентичната атмосфера се разваляше от паркинг, на който имаше десетина еднакви джипа, земекопна техника и няколко големи камиона.

Качиха се на верандата на главната сграда. Мъжът почука на вратата, отвори и влязоха.

Гедеон с изненада откри, че салонът на първия етаж е превърнат в модерна заседателна зала с голяма маса от палисандър, офис кресла, дъски за писане и голям плазмен екран. По дъските бяха изписани диференциални уравнения. Оттатък залата зърна класна стая, в която група хлапета слушаха учителка, облечена в памучна рокля на райета. Цялото място беше шантаво, с някаква ретро-футуристична атмосфера.

— Нагоре — каза водачът им.

Докато се качваха по стълбите, чу учителката да казва как работещи за правителството биолози били създали ХИВ вируса с цел геноцид.

Двамата с Фордайс се спогледаха.

Стигнаха площадката и Мачетето ги поведе по дълъг коридор. Няколко врати зееха отворени; в едната стая имаше оскъдно облечена жена със съблазнителни форми, която се излягаше на легло с пурпурни сатенени чаршафи. Погледна ги с безразличие.