Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— След мен. — Гедеон се затича право към скупчените каубои, като размаха резачката. Моторът виеше пронизително.

Каубоите се втурнаха да се спасяват, а Гедеон изскочи навън и извика на Фордайс:

— Да се махаме оттук!

И тогава чу друг рев. Иззад ъгъла се появи бившият им водач — но сега вместо мачете също размахваше моторна резачка.

Гедеон се обърна и посрещна нападателя. Резачките ревяха. За момент трионите им се докоснаха с мощен трясък и искри. Силата на инерцията бе толкова голяма, че Гедеон залитна и едва не падна. Противникът му се възползва от това и замахна — зъбите на триона се бяха слели в блестяща ивица по ръба. Гедеон блокира удара и отново последва мощен тласък и дъжд от искри. Гедеон пак отлетя назад и мъжът настъпи. Явно беше експерт с резачките.

Гедеон не беше експерт. Ако искаше да оцелее — колкото и малък да бе шансът му, — трябваше да разчита на оскъдния си опит на гимназиален фехтовач.

„Ще опитам пронизване“ — отчаяно помисли Гедеон. Атакува с върха на резачката гърдите на противника, но той с лекота парира странично и трионите се докоснаха за трети път с поредното ужасно стържене и искри.

Гедеон отлетя към стената и мъжът — хилеше се доволно — пристъпи напред и замахна. Трионът остърга дъските, а Гедеон се сниши, изгуби равновесие и падна. Фордайс се опита да се намеси, но мъжът замахна с резачката и го принуди да отстъпи. И сега стоеше изправен над него и брадата му се тресеше, докато замахваше с острието надолу към Гедеон, който вдигна резачката си, за да се защити; отби атаката и трионът му отлетя настрани, а жестокият удар отхвърли нападателя назад. Гедеон се възползва от момента, скочи на крака и — докато мъжът се обръщаше отново към него с рев — внезапно се хвърли напред , насочил резачката пред себе си, след което се извъртя странично. Трионът разкъса ръкава на дочената риза на противника и остави кървава ивица по ръката над лакътя.

— Попадение, чисто попадение! — извика Гедеон.

Раната само разлюти брадатия още повече. Той се втурна напред, като размахваше резачката над главата си като боздуган, и я стовари върху триона на Гедеон. Последва стържене, искри — и изведнъж резачката се изтръгна от ръцете на Гедеон. Веригата на противника му обаче се скъса, отплесна се назад като камшик и разряза лицето му от устата до ухото. Плисна кръв. Мъжът изпищя, изпусна резачката и стисна лицето си.

— Отзад! — изрева Фордайс.

Гедеон се наведе, грабна резачката си и се извъртя точно навреме, за да посрещне каубоите, които се бяха втурнали към него с остените. Трионът описа дъга през тях, разряза ги при дръжките и накара ужасените нападатели да се пръснат.

И тогава Гедеон чу изстрелите.

— Трябва да изчезваме! — викна Фордайс, вдигна Кони Ръст и я метна през рамо.

Затичаха към оградата. Гедеон замахна с резачката, разсече телената мрежа и изскочиха навън. Около тях се забиваха куршуми.

След секунди бяха при колата. Гедеон захвърли резачката и скочи зад волана, а Фордайс блъсна Ръст на задната седалка, метна се отгоре й и я притисна.

Два куршума превърнаха предното стъкло в непрозрачна паяжина от пукнатини.

Гедеон проби дупка с юмрук, махна висящите парчета и потегли с мръсна газ.

Когато изстрелите затихнаха в далечината, Гедеон чу Фордайс да стене от задната седалка.

— Ранен ли си?

— Не. Просто си помислих колко хартия трябва да изпиша.

Когато се измъкнаха от лабиринта черни пътища и излязоха на Шосе 14 при Мадрид, бивше миньорско градче, сега превзето от грънчарници на бивши хипита, работилници за макраме и магазинчета за билки, Гедеон най-сетне се отпусна. За щастие никой не тръгна да ги преследва от Юта Крийк. Намали скоростта, докато минаваха през градчето.

По време на дивото им бягство Кони Ръст, която седеше отзад с Фордайс, се беше смълчала. Сега отново заскимтя и заповтаря:

— Какво ще стане с мен?

— Нищо лошо — със спокоен глас я увери Фордайс. — Тук сме, за да ви помогнем. Несъмнено сте разбрали в какво е бил замесен бившият ви съпруг.

Това доведе до нови хлипове.

— Просто искаме да ви зададем няколко въпроса, това е всичко.

Гедеон слушаше как Фордайс й обяснява — с безкрайно търпение, сякаш говореше на дете, — че имат призовка, която я задължава да отговори на въпросите им честно, и че няма от какво да се безпокои, че не е заподозряна, няма да бъде задържана и че всъщност е много важен човек, чиято помощ може да се окаже решаваща. Продължи да говори с дълбокия си глас, като прекъсваше самосъжалителните й изблици, докато тя най-сетне май се успокои.