Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Дарт слезе енергично по стъпалата до улицата, където го чакаше микробус на ПЕЯБ без означения, заобиколен от неколцина войници на Националната гвардия, въоръжени с карабини M14. Пристъпи до двойната задна врата и почука. Вратата се отвори и той се качи.

Вътре беше хладно и тъмно, мракът се нарушаваше единствено от зеленото и кехлибареното сияние на уредите, пред които седяха неколцина служители на ПЕЯБ.

— Докладвайте — нареди Дарт на личния си асистент Майлс Кънингам.

— Скритите камери и детектори на движение в Мемориала Линкълн са инсталирани и работят — каза Кънингам. — Лазерните датчици трябва да заработят в рамките на един час. Можем да следим в реално време територията в радиус четиристотин метра около паметника. Дори мишка няма да може да мине, без да я засечем.

— А Пентагонът, Белият дом и другите вероятни мишени?

— Там също са разположени подобни системи, които ще заработят напълно около полунощ. Всяка охранителна мрежа ще изпраща информация по отделни трасета до централизиран наблюдателен възел в командния център. Екипи опитни специалисти са готови да поемат смените и да водят денонощно наблюдение.

Дарт кимна одобрително.

— Колко са?

— Около петстотин, плюс хиляда допълнителни души от ПЕЯБ — разбира се, без да броим военните, Националната гвардия, ФБР и другите помощни агенции.

— Каква е общата численост на персонала?

— Сър, невъзможно е да се каже при така бързо развиващата се ситуация. Може би сто хиляди или повече.

„Прекалено много“, помисли Дарт. Разследването беше чудовищно от самото начало, но това не можеше да се избегне. Все пак премълча. На практика целият личен състав на ПЕЯБ беше вдигнат по цялата страна и сега се намираше във Вашингтон. Бяха натоварили ресурсите си до точката на пречупване. Но същото се отнасяше за армията, морските пехотинци и Националната гвардия — елитът на въоръжените сили беше направил десант в града, докато жителите и правителствените служители го напускаха.

— Новини от Техническата оперативна група?

Кънингам извади папка.

— Заповядайте, сър.

— Докладвайте по същество.

— Все още се колебаят относно размерите на устройството и потенциалната му мощност. Размерите до голяма степен зависят от техническите умения на създателите.

— Какви са последните преценки?

— Казват, че може да е всичко от бомба в куфар с тегло петдесет килограма до нещо, което се налага да се превозва в микробус. Мощност от двадесет до петдесет килотона. Много по-малко, ако се получи засечка, но дори в този случай ще има огромно изтичане на радиация.

— Ясно. А как върви разследването в Ню Мексико?

— Нищо ново, сър. Разпитите в джамията не са дали конкретни резултати. Имат стотици, дори хиляди следи, но засега не са попаднали на нищо съществено.

Дарт поклати глава.

— Пожарът е тук, не там. Дори да знаехме името на всеки терорист в заговора, това нямаше да ни помогне особено. Спотаили са се. Реалният ни проблем е възбраната и ограничаването. Свържете се със Соненберг в Ню Мексико. Кажете му, че ако не започнат да получават резултати в следващите двадесет и четири часа, ще започна да прехвърлям част от хората му тук, където са наистина необходими.

— Да, сър. — Кънингам понечи да каже още нещо, но млъкна.

— Какво има? — попита Дарт.

— Получих доклад от агента на ФБР там. Фордайс. Поиска и получи разрешение за разпит на бившата жена на Чокър. Живеела в някаква комуна край Санта Фе. Освен това смята да разпита и други хора, които представляват интерес.

— Спомена ли кои са другите заподозрени?

— Не заподозрени, сър, просто хора, с които искат да разговарят. И не, не спомена други имена.

— Изпратил ли е доклада си за бившата съпруга?

— Не. Но последвалите разпити, проведени от хора на ПЕЯБ, не дадоха нищо.

— Интересно. Комуна? Това си заслужава да се разследва, дори да изглежда малко пресилено. — Дарт се огледа. — Искам тестовете да започнат веднага щом бъде инсталирана охранителната техника. Съберете пробни екипи, да се залавят за работа. Проверете за дупки или слаби места в мрежите. Кажете им да са изобретателни — наистина изобретателни .

— Да, сър.

Дарт кимна и посегна към дръжката на вратата.

— Сър? — неуверено се обади Кънингам.

— Какво?

Кънингам се покашля.

— Ако позволите да го кажа, сър, но трябва да си починете. На крак сте от петдесет часа, доколкото мога да преценя.

— Всички сме така.

— Не, сър. Всички почиваме. Само вие карате без почивка. Ще позволите ли да ви посъветвам да се върнете в командния център за няколко часа почивка? Ще ви уведомя, ако се появи нещо спешно.