Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Ще ми кажеш ли, като получиш резултатите? Независимо какви са.

— Ще ти кажа. — Разсмя се неловко. — Чудесен начин да съсипя една чудесна вечеря.

Взе бутилката и напълни чашите.

— Размислих — каза Фордайс с малко пресилено въодушевление, докато омиташе чинията си. — Обичам бъбреци. Поне приготвените по рецепта на Гедеон.

Продължиха да се хранят и минаха на други теми.

По едно време Гедеон стана, сложи в уредбата диск на Бен Уебстър и попита:

— Какво правим оттук нататък с разследването?

— Разгонваме фамилията на пилота от джамията.

— Това да. Иска ми се обаче да мина през снимачното ранчо и отново да поговоря със Саймън Блейн.

— С писателя? Прав си, той е истински разбойник. После трябва да се върнем при ония перковци от ранчото и да наритаме още задници. Всичките онези, сателитни чинии и високотехнологични играчки ме изнервят. Да не говорим приказките на старата госпожа Чокър за апокалипсиса.

— Не изгарям от желание отново да опитам електрически остен.

— Ще идем със спецчастите и ще измъкнем Уилис за единствения му тестис, заедно със задниците, дето ни нападнаха.

— Нищо ли не сте научили от Уейко?

— По-добре това, отколкото да си губим времето с писателя.

— Но той има готина дъщеря.

— А, сега ми стана ясно — разсмя се Фордайс и си наля остатъка от виното. — Май разследваме с жлезите с вътрешна секреция, а?

— Ще донеса още вино — каза Гедеон.

Диск на Майлс Дейвис и трета бутилка по-късно двамата се бяха разположили удобно в дневната. Слънцето беше залязло и лъхаше вечерен хлад. Гедеон беше запалил камината и танцуващите пламъци осветяваха помещението.

— Най-добрата карантия, която съм ял — заяви Фордайс и вдигна чаша.

Чукнаха се. Гедеон остави неуверено чашата си на масата и осъзна, че се е понапил.

— Исках да те питам нещо.

— Давай.

— В самолета мърмореше нещо за заспали путки.

Фордайс се разсмя.

— Пилотска техника за запомняне. „Ставай, гадна путко заспала“. Списък на нещата, които трябва да погледнеш, ако двигателят спре да работи: Смесител, гориво, помпа, запалване и така нататък.

Гедеон поклати глава.

— А пък аз си помислих, че е някаква мъдрост от вековете.

Стоун Фордайс се събуди от мелодията на сериала „Мъжът от U.N.C.L.E.“ Изключи пипнешком алармата на мобилния си телефон, изруга и се надигна с мъка. Знаеше, че за пулсирането в главата му е виновно виното, и подозираше, че хаосът в стомаха е от проклетите бъбреци, които бе ял вечерта.

Погледна часовника — 5:00. Имаше рутинен доклад за 7:30 нюйоркско време, или 5:30 местно. Тоест имаше половин час да постави мозъка си в ред.

Десет минути преди разговора, докато беше в разгара на бръсненето, телефонът иззвъня. Фордайс изруга, избърса ръцете си и вдигна.

— Със специален агент Фордайс ли разговарям? — попита хладният глас на д-р Майрън Дарт.

— Прощавайте, но мислех, че конферентният разговор е насрочен за седем и тридесет — раздразнено каза Фордайс, като бършеше пяната от неизбръснатата половина на лицето си.

— Конферентният разговор е отменен. Сам ли сте?

— Да.

— Имам информация за вас, съобщиха ми я току-що. Информация от… много деликатен характер.

Снимачното ранчо „Кръг Y“ се намираше северно от Санта Фе в басейна Пиедра Лумбре — имот на площ четири хиляди декара, пресечен от сухото корито Джаспър Уош и заобиколен от плата и планини, губещи се в далечината. Беше горещ ден в края на юни, пустинният въздух бе чист и плътен. Кръг Y бе най-прочутото от многото т.нар. „снимачни ранчо“ около Санта Фе — работещо ранчо, което приютяваше и реквизит за уестърни, използван от холивудските студия за заснемане на филми и телевизионни програми.

Докато Гедеон караше по лъкатушещия път, от равнината изникна съвършено като картинка копие на каубойски град: църква с камбанария в единия край и класическо гробище в другия. Прашната главна улица минаваше по дължината на градчето. От по-близко обаче то започваше да изглежда малко странно, а после сградите се оказаха просто фасади, закрепени върху небрежно сковани скелета. Малко зад бутафорното селище минаваше потокът Джаспър Крийк, в момента пресъхнал — сухото дере се виеше между скалите, белязани тук-там със стари канадски тополи.

Гледката беше великолепна, всичко бе боядисано в златно от лъчите на изгряващото слънце под сапфиреното небе. Въздухът бе все още прохладен, но се усещаше, че скоро ще настане нетърпима жега.