Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Зад микробуса беше издигната палатка за преобличане, в която имаше рафтове с костюми и респиратори. Всеки костюм си имаше радметър, закрепен на ръкава. Фордайс се мушна под платнището, отиде до рафтовете и започна да рови. Крю го последва.

Моментално се появи мъж в униформа на ПЕЯБ.

— Какво става?

Фордайс го изгледа със сините си очи, извади значката, която висеше на верижка на шията му, и я натика в лицето му.

— Трябва ни достъп. Веднага.

— Вижте — пискливо рече онзи, — колко пъти трябва да ви казвам, че ще дойде ред и на ФБР?

Фордайс впери поглед в него.

— Още никой от ФБР ли не е влизал там? Нито един човек?

— Точно така. ПЕЯБ имат много работа преди вас.

— Групата на Дарт ли?

— Същата. В Протокола за национална сигурност в случай на ядрена заплаха се казва, че ПЕЯБ са с предимство пред всички останали.

Последва дълго мълчание. Фордайс сякаш отново се беше изключил. Гедеон осъзна, че от него зависи да направи нещо, за да влязат — Фордайс беше твърде обвързан от правилата и имаше твърде много за губене. От друга страна, Гедеон не можеше да изгуби абсолютно нищо.

— И слава богу — рече той, докато сваляше един костюм от закачалката и се пъхаше в него. — Нищо чудно, че Дарт така настояваше да сме първи след ПЕЯБ.

Усети сапфирения поглед на Фордайс върху себе си и му се усмихна мило.

— Побързай. Знаеш го Дарт, ще е бесен, ако до утре заран не представим доклада си.

Мъжът се отпусна.

— Извинете. Не исках да ви преча. Не знаех, че сте зачислени към ПЕЯБ.

— Няма проблем — отвърна Гедеон, като поглеждаше Фордайс и се питаше дали специалният агент ще се справи с програмата. — Хайде, Стоун, нямаме цял ден.

Въпреки това агентът се поколеба — но после, за огромно облекчение на Гедеон, и той започна да облича защитен костюм.

— Чакайте. Трябва да видя разрешителните ви документи. Освен това работата ми е да ви помогна да си изберете екипировката.

Фордайс вдигна ципа на костюма си и дари мъжа с приятелска усмивка.

— Хартиите идват. И благодаря, но вече сме наясно с екипировката.

— Трябва поне да видя временната ви карта.

— Нима ще ме караш да се събличам, за да ти покажа картата си?

— Ами… трябва да я видя.

Фордайс се усмихна и постави ръка на рамото му.

— Как се казваш, приятел?

— Рамирес.

— Подай ми онези респиратори, Рамирес.

Рамирес се подчини. Фордайс подаде единия на Гедеон.

Гедеон го взе и каза:

— Дарт ни оторизира лично. Ако имаш някакви въпроси, обади се на него.

Рамирес продължаваше да гледа Фордайс.

— Е, Дарт не обича да го прекъсват, но…

Фордайс си сложи респиратора, с което ефективно се лиши от възможност да общува с Рамирес. Гедеон последва примера му. Видя, че респираторът има малка радиостанция, включи я, настрои я и направи знак на Фордайс да направи същото.

— Чуваш ли ме, Фордайс?

— Чувам те отлично — изпращя гласът на агента.

— Да тръгваме, преди… така де, преди да е станало късно.

Понечиха да минат покрай Рамирес.

— Чакайте — спря ги той. — Наистина трябва да видя документите ви.

Гедеон вдигна респиратора си.

— Ще ти ги покажем, като се върнем. Можеш също да провериш и при Дарт, но гледай да не го тормозиш излишно. В момента е доста нервиран.

Сложи си респиратора, преди Рамирес да успее да отговори, двамата с Фордайс прескочиха последната бариера и закрачиха към къщата.

— Добра работа, ако успееш да се уредиш — изкиска се Гедеон по интеркома. — И между другото, този костюм не помага с нищо .

— Мислиш, че е смешно ли? — внезапно разгневен, попита Фордайс. — През цялата си кариера се занимавам с такива гадости и няма нищо смешно. И между другото, ще кажа, че всичко е било твоя идея.

Бързо огледаха сутеренния апартамент, в който Чокър бе прекарал последните два месеца от живота си. Беше малък и гол, състоеше се от мъничка стаичка отпред, кухненски бокс, баня и задна стая с един-единствен прозорец. Беше безупречно чист и се долавяше слаба миризма на препарати. Шестима души от ПЕЯБ бавно се тътреха из него и проверяваха с различни инструменти, събираха нишки и прах, правеха снимки. Нищо не беше докоснато.

Предната стая беше празна, ако не се броеше килимчето до вратата и подредените в редица джапанки, както и второ, по-малко, но пищно украсено персийско килимче в средата.

Гедеон спря и го загледа. Беше сложено накриво, без да се съобразява с ориентацията на стените.

— Молитвено килимче — разнесе се тенекиеният глас на Фордайс по интеркома. — Обърнато е към Мека.