Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Бързо слязоха долу. Огромното помещение беше почти празно, ако не се брояха гредите, лебедките и движещите се куки, окачени на тавана. Във въздуха се носеше парлива миризма на изгоряла хартия и пластмаса и когато пристъпи в средата на помещението, Гедеон различи в отсрещния край натрупано изоставено оборудване. Тръгнаха натам.

— Какво е това? — попита Фордайс.

Гедеон го беше разпознал моментално и кръвта му се смрази.

— Виждал съм подобно оборудване на снимки в Музея на бомбата в Лос Аламос — каза той. — Стари снимки от Проекта Манхатън. Груба система от релси, лостове, макари и въжета, с чиято помощ може да се мести радиоактивен материал, без да се налага да се приближаваш прекалено близо до него. Много примитивна система, но горе-долу върши работа, стига да се изживяваш като мъченик и да не ти пука, че се излагаш на повишена радиация.

Докато минаваше покрай нишите и надничаше в тях, Гедеон видя още инструменти за дистанционно управление — груби плъзгачи, щитове и оловни кутии, зарязани кабели и детонатори — и отново се смрази, когато зърна счупен високоскоростен транзисторен прекъсвач.

— Господи — промълви той със свито сърце. — Тук има всичко, което е необходимо да създадат бомба, включително високоскоростни транзистори, може би най-трудните за намиране неща освен самото ядро.

— Какво е това, по дяволите? — Фордайс сочеше друга ниша, където имаше клетка и някакви остатъци от храна.

— Кучешка клетка. За голямо куче, ако се съди по размерите. Може би ротвайлер или доберман, който да държи любопитните по-надалеч.

Фордайс се движеше бавно и методично, като оглеждаше всичко.

— Има доста остатъчна радиация — каза Гедеон, след като погледна вградения в костюма си радметър. — Ей там вероятно Чокър е оплескал нещата и материалът е достигнал критично състояние. По-горещо е и от ада.

— Гедеон! Виж! — Фордайс беше коленичил пред купчина пепел и се взираше в нещо. Докато приближаваше, Гедеон чу в слушалката гласове; отгоре се разнесоха викове и отекнаха стъпки. Хората на ПЕЯБ бяха влезли в сградата.

Той клекна до Фордайс възможно най-внимателно, за да не разпилее деликатната купчина. Документи, компютърни сидита и дивидита и други хартии и оборудване бяха събрани накуп и изгорени. Лепкавата каша още вонеше на бензин. Ръката на Фордайс сочеше някакво голямо парче на върха на купчината. Гедеон се наведе и фенерчето му освети измачкана хартия — карта на Вашингтон с десетки бележки на арабски. Бяха отбелязани някои важни места, сред които Белият дом и Пентагонът.

— Май току-що открихме целта — изсумтя Фордайс.

По стълбите се чу тропот. В другия край на помещението се появиха хора с бели гащеризони.

— Кои сте вие, по дяволите? — разнесе се глас по радиовръзката.

— ПЕЯБ — отривисто отвърна Фордайс и се изправи. — Ние сме предварителният екип. Предаваме нещата на вас.

Гедеон го погледна, кимна и каза:

— Да. Време е да тръгваме.

След цял час попълване на безброй формуляри за служебната кола и командировъчните в оперативния отдел на ФБР в Албакърки най-сетне пътуваха към Санта Фе. От дясната им страна се издигаше грамадната сива дъга на планината Сандия, а от лявата се виждаше Рио Гранде.

Постоянен поток автомобили се движеше в обратната посока.

— От какво бягат? — попита Фордайс.

— Всички тук знаят, че в случай на ядрена война Лос Аламос е сред първостепенните цели.

— Че кой говори за ядрена война?

— Ако терористи взривят атомна бомба във Вашингтон, един дявол знае какви ще са последствията. Всичко е възможно. Ами ако намерим доказателства, че терористите са получили бомбата от Пакистан или Северна Корея? Мислиш ли, че няма да си го върнем? Сещам се за цял куп сценарии, в които можем да видим чудна атомна гъбичка, издигаща се над ей онзи хълм. Който, между другото, е само на трийсет километра от Санта Фе — и вятърът духа от него към града.

— Този път надминаваш дори себе си. — Фордайс поклати глава.

— Тези хора едва ли споделят мнението ти.

— Господи — рече Фордайс. — Изгубихме поне четири часа с онези проклетници от ПЕЯБ. А до А-Ден остават само девет дни.

А-Ден беше денят на атомния взрив.

Известно време пътуваха мълчаливо.

— Мразя бюрократичните гадости — каза най-сетне Фордайс. — Трябва да се поразсея.

Порови в куфарчето си, извади айпод, включи го в панела на колата и избра някаква песен:

— Приятно прекарване с Лорънс Уелк — промърмори Гедеон.