Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Мъжът заблъска с потни юмруци прозорците.

— Трябва да се махнем от града! Имам пари. Помогнете ми! Моля ви!

— Всичко ще е наред! — извика му Гедеон през стъклото. — Прибирай се вкъщи и си пусни „Декстър“.

Фордайс натисна газта и колата полетя по улицата; бързо прекоси булеварда и се понесе с рев по една притихнала странична улица, далеч от паникьосаната тълпа. Беше невероятно — прозорците на всички жилищни блокове около тях светваха един след друг.

— Май новината най-сетне се е разчула — рече Фордайс. — Сега наистина ще се разхвърчат лайна.

— Беше само въпрос на време — отвърна Гедеон. Слушалката му оживя, гласовете говореха един през друг. Екипите явно бяха претоварени от изпадналите в паника хора и спешни повиквания.

Движеха се бавно по Джаксън Авеню, насред пустош от стари складове и индустриални постройки, простиращи се във всички посоки.

— Все една да търсиш игла в купа сено — каза Фордайс. — Никога няма да ги намерим.

— Да, а когато те ги намерят, никога няма да влезем, особено след представлението, което изнесохме. — Гедеон се замисли за момент. — Трябва да намерим следа, за която никой досега не се е сещал.

— Следа, за която никой не се е сещал? Де такъв късмет.

Фордайс завъртя волана и обърна обратно към булевард „Куинс“.

— Сетих се! — с внезапна възбуда възкликна Гедеон. — Ето какво ще направим.

— Какво?

— Отиваме в Ню Мексико. Ще се поразровим в живота на Чокър. Отговорът на случилото се с него се намира на запад. Приеми го — тук няма да постигнем абсолютно нищо.

Фордайс го изгледа.

— Екшънът е тук, а не там.

— Именно затова не можем да останем тук и да се борим с всичките тези бюрократи. Там поне имаме някакъв шанс да променим нещата. Да имаш по-добра идея?

Най-неочаквано Фордайс се ухили.

— „Ла Гуардия“ е само на десет минути оттук.

— Какво? Съгласен си?

— Определено. И по-добре да поемаме веднага, защото ти гарантирам, че след няколко часа местата във всички излитащи самолети ще са запазени за необозримо бъдеще.

Един хеликоптер прелетя ниско над главите им, помъкнал детектори. Миг по-късно насред бърборенето в слушалката на Гедеон се чу вик:

— Засякох нещо! Регистрирам облак!

Гласът заглъхна в пращенето на другите гласове.

— … Улица „Пиърсън“, до обществения склад…

— Засекли са източника — каза Гедеон. — Радиоактивен облак над улица „Пиърсън“.

— Пиърсън ли? Господи, тъкмо я подминахме.

— Значи ще пристигнем първи. Крайно време беше.

Фордайс наби спирачките и рязко завъртя колата на сто и осемдесет градуса. След секунди завиваха с писък на гуми по Пиърсън. Няколко хеликоптера вече висяха в небето и издирваха точното местоположение на източника, в далечината се чуваха сирени.

Улица „Пиърсън“ беше задънена — свършваше в железопътните депа. От едната й страна се издигаше безличен склад, срещу който имаше пълна с боклуци площадка и някакви други складове. В самото дъно се виждаше дълго порутено железопътно депо.

— Там. — Гедеон посочи. — Железопътното депо.

Фордайс го изгледа със съмнение.

— Откъде знаеш?

— Не виждаш ли счупения катинар? Да вървим.

Фордайс качи колата на тротоара и наби спирачки. Бързо надянаха костюмите, Фордайс грабна две фенерчета от жабката и се затичаха към депото. То бе оградено с телена мрежа, но в оградата имаше предостатъчно дупки и бързо успяха да се промъкнат. Плъзгащите се врати бяха затворени с вериги, но катинарът беше счупен и висеше на една брънка.

Гедеон избута вратата. Фордайс включи фенерчетата и подаде едното на Гедеон. Двата лъча осветиха изоставено помещение, пълно с купчини винкели, плочки, релси, ръждясали инструменти, сол и трошен чакъл.

Гедеон се огледа трескаво, но не видя нищо интересно. Това бе просто едно голямо никому ненужно място.

— По дяволите! — изруга Фордайс. — Може да е в някой от другите складове, покрай които минахме.

Гедеон вдигна ръка и огледа пода. Тук неотдавна бяха минавали хора, в прахта и мръсотията имаше много следи. Водеха към отсрещната стена, където се виждаха огромните врати на товарен асансьор. Гедеон се втурна натам.

— Под това ниво има друго — каза той, докато оглеждаше панела на асансьора. Започна да натиска копчетата, но без никакъв резултат.

Освети наоколо и видя аварийното стълбище. Бутна вратата и се озова в непрогледен мрак. Сирените вече се събираха над тях, чуваше се приглушено пращене на радиостанции, затръшване на врати, развълнувани гласове.