Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Да бе. Позна.

Единственото друго нещо в стаята беше един отворен Коран, положен на богато украсена стойка. Фордайс го огледа и видя, че е двуезично издание на английски и арабски. Книгата бе доста опърпана. Много страници бяха отбелязани с показалци.

Любопитно беше да види към кои стихове е проявил интерес Чокър. Гедеон погледна отворената страница и вниманието му незабавно бе приковано от един стих, който бе отбелязан:

Погледна Фордайс, който също зяпаше книгата. Агентът кимна бавно.

Влязоха в кухнята. Беше чиста и подредена като останалата част от апартамента.

— Може ли да отворим хладилника? — попита Гедеон по радиото.

— Не питай, просто го отвори.

Гедеон отвори. Вътре имаше кутия мляко, пакет фурми, остатъци от пица в кутия, сирене, картонени кутийки с китайска храна и други неща. В камерата имаше замразено агнешко, сладолед „Бен и Джери“ и плик сурови бадеми. След като затвори вратата, Гедеон забеляза календар, закрепен с магнит отстрани на хладилника. Върху горната половина имаше снимка на Тадж Махал. Върху самия календар имаше множество бележки с почерка на Чокър. Гедеон ги разгледа с интерес. Фордайс пристъпи зад него.

Гедеон обърна листа на предишния месец, после на по-предишния. Календарът беше изписан с неразбираеми бележки.

— Господи — промърмори той в интеркома и върна сегашния месец. — Видя ли това?

— Кое? — попита Фордайс, загледан в празния календар. — Няма нищо.

— Точно това имам предвид. Срещите просто спират. След двадесет и първи този месец няма бележки.

— И какво означава това?

— Означава, че гледаме календара на атентатор самоубиец. Всичките му срещи приключват след десет дни!

Излязоха на улицата и лъчите на фарове и прожектори ги заслепиха.

— Десет дни — рече Фордайс и поклати глава. — Мислиш ли, че ще се опитат да се придържат към графика след това, което се случи?

— Мисля, че е напълно възможно да го ускорят — отвърна Гедеон.

— Исусе Христе!

Ниско над тях прелетя хеликоптер, сподирян от опашка детектори на радиация. Виждаха се светлините и се чуваше боботенето и на други машини, летящи в небето над различни части на града.

— Търсят лабораторията на терористите — каза Фордайс. — Какво разстояние според теб би могъл да измине Чокър, след като е бил облъчен така?

— Не особено голямо. Най-много четиристотин метра.

Почти бяха стигнали бариерите. Гедеон свали респиратора си и каза:

— Да задържим костюмите, какво ще кажеш?

Фордайс го изгледа спокойно.

— Ще кажа, че май ти харесва да бъркаш кашата.

— Имаме десет дни. Така че да, ще я бъркаме. Колкото се може повече.

— А защо са ни притрябвали костюмите?

— За да си замъкнем задниците в лабораторията на терористите. Която ще започнем да търсим още сега. Складовете на Лонг Айланд са оттатък Куинс и са най-подходящото място, от което да започнем. Казвам ти, след като се е облъчил, Чокър не може да се е отдалечил много от мястото на инцидента. Едва е можел да ходи.

Фордайс поне не отказа. Стигнаха колата, свалиха костюмите и ги хвърлиха отзад. Гедеон взе радиостанцията, прибра я в джоба си и пъхна слушалката в ухото си, за да подслушва какво си говорят другите. Фордайс включи двигателя. Докато се отдалечаваха от бариерите и си пробиваха път през зяпачите (колкото и да беше невероятно, те още бяха тук, макар да минаваше три след полунощ), в поведението на тълпата настъпи промяна. Хората започнаха да се дърпат назад, отначало бавно, после все по-бързо. Чуха се викове, някои се разбягаха.

— Какво става, по дяволите? — попита Фордайс.

Гедеон свали прозореца.

— Хей, ти, какво става? Хей!

Някакъв мърляв тийнейджър със скейтборд прелетя покрай тях, следван от други. Последва ги запъхтян мъж със зачервено лице, който сграбчи дръжката на вратата и рязко я отвори.

— Какво става? — извика Гедеон.

— Пуснете ме да вляза! — извика мъжът. — Намерили са бомба!

Гедеон реагира моментално и го изблъска навън.

— Намери си друга кола.

— Ще взривят атомна бомба! — извика мъжът и отново се помъчи да се качи. — Пуснете ме!

— Кой?

— Терористите! Казват го по всички новини! — Мъжът отново се хвърли към колата, но Гедеон затръшна вратата и Фордайс включи централното заключване.