Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Например на мен ми беше отказана информация за частния контрактор, за когото работите. Така стоят нещата. — Усмихна се и продължи със сухия си глас:

— Съдържанието на стомаха на Чокър показва, че за последно се е хранил около полунощ. Супа от раци, хляб, шунка, маруля, домати, руски сос и пържени картофи.

— Ама че гадост — обади се Гедеон. — Нищо чудно, че е радиоактивен.

Отново зашумоляха листа.

— Открихме също две кредитни карти, шофьорска книжка, идентификационна карта от Лос Аламос и различни други неща в портфейла му. Вещите се анализират в момента.

— А резултатите от аутопсията? — попита Фордайс.

— Предварителните резултати показват поражения на щитовидната жлеза, характерни за излагането на йод сто тридесет и едно. Това — той погледна Фордайс — е основен продукт от разпадането на уран двеста тридесет и пет и показва, че Чокър е бил изложен на слаба радиоактивност известно време преди критичния инцидент.

— Имате ли представа колко време? — попита Гедеон.

— Некрозата на клетките показва, че е за повече от единадесет дни. — Шумолене. — Има също и данни за масивно излагане на йонизираща радиация при критичния инцидент, с облъчване от порядъка на осем хиляди рада. Кожата и всички вътрешни органи говорят за наличието на остър радиационен синдром, бета– и гама-изгаряния. Облъчването е било отпред, като най-силно е по ръцете. Следите от обогатен уран по дланите предполагат, че е държал материала, когато той е достигнал критично състояние.

— Без ръкавици? — попита Гедеон.

Дарт го погледна.

— Да. Това е нещо, което смущава и нас — защо не е носил предпазни ръкавици. Разбира се, освен ако… не е очаквал да живее още дълго. — Последва кратко мълчание, след което Дарт затвори папката. — Това е всичко, с което разполагаме засега.

— Ако наистина е така, нямаме много време — каза Гедеон.

— Това пък защо?

— Струва ми се, че е сглобявал бомбата.

— Откъде знаеш? — попита Фордайс и се обърна към него.

— Най-простата атомна бомба — такава, каквато биха направили терористи — е от артилерийски тип. Две парчета уран двеста тридесет и пет се изстрелват в тръба едно към друго, за да достигнат критична маса. При такава бомба двете половини трябва да се държат екранирани и да не се доближават, докато не настъпи моментът на самото сглобяване. Парчетата се вкарват в бомбата в последния момент, точно преди да бъде взривена, когато всичко друго е готово. Защото ако се доближат едно до друго без съответната защита, ще обменят неутрони, ще достигнат критично състояние и ще излъчат гама-лъчение точно като онова, което е поразило Чокър.

— Да не искаш да кажеш, че Чокър е сглобявал бомбата и е оплескал нещата? — попита Фордайс.

— Точно това искам да кажа.

— Значи оръжието е отишло на кино?

— Ни най-малко — отвърна Гедеон. — Може да е малко горещо, но един атентатор самоубиец едва ли би се тревожил от подобно нещо. Това, че уранът е достигнал критично състояние, може да е довело до физически промени в ядрото, което, за съжаление, ще увеличи капацитета му. Така бомбата ще стане по-мощна.

— Мамка му!

— Много добре, доктор Крю — рече Дарт. — Нашият екип по оценка на ситуацията стигна горе-долу до същото заключение.

— Ами съдържанието на лаптопа му? — попита Фордайс. — Чух, че са намерили компютър в апартамента му.

— Съдържанието е криптирано. Досега не успяхме да извлечем никаква информация.

— В такъв случай можете да ми го дадете да го погледна. Наскоро завърших шестмесечен курс в Отдела по криптология на ФБР.

— Благодаря, агент Фордайс, но нашият екип специалисти работи по него и лично аз смятам, че вашите таланти ще се проявят по-добре в други области.

Последва кратко мълчание, след което Фордайс заговори отново:

— Някакви данни за евентуалната мишена?

Дарт го изгледа спокойно.

— Засега не.

Фордайс пое дълбоко дъх и каза:

— Трябва ни достъп до апартамента на Чокър.

— Естествено, ще го получите. Но ПЕЯБ е на опашката преди вас. — Дарт направи справка с календара си. — Боя се, че ще стане след две седмици. Имаме дълъг списък на правителствени агенции, които са преди вас.

Гедеон очакваше Фордайс да възрази и се разочарова, когато агентът не каза нищо. Двамата станаха.

— Можем ли да поговорим насаме, специален агент Фордайс? — попита Дарт.

Гедеон го погледна изненадано.

— Съжалявам, доктор Крю, разговорът е личен — каза Дарт.

Фордайс гледаше след отдалечаващия се Крю. Не беше сигурен каква е играта на Дарт — изглеждаше откровен, но пък всички, дори най-добрите, играеха една или друга игра. Неизменната стратегия на Фордайс бе да крие собствената си игра, докато се опитва да разбере играта на останалите. Този подход години наред го прекарваше успешно през минните полета на ФБР.