Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Гедеон го гледаше невярващо. Това беше изумително.

— Да. Количеството радиоактивен материал, способен да доведе до подобен случай, трябва да е най-малко десет килограма. Което по една случайност е предостатъчно уран за едно доста мощна атомна бомба.

Гедеон бавно попиваше думите. Оказваше се по-лошо, отколкото си беше представял.

Глин замълча за момент, после продължи:

— Изглежда, е ясно, че Чокър е участвал в подготовката на терористична атака с ядрено оръжие. По време на въпросната подготовка нещо се е объркало и уранът е достигнал критично състояние. Чокър е бил облъчен. Според експертите ни също е вероятно останалите терористи да са отмъкнали бомбата и да са оставили Чокър да умре. Той обаче не е умрял веднага, радиационното отравяне не действа по този начин. Полудял е и в обърканото си състояние е взел заложници. Така се появихме и ние.

— Открихте ли къде е подготвял бомбата?

— Това е основният ни приоритет в момента. Не може да е много далеч от апартамента му в Сънисайд, защото явно се е върнал там пеша. Над града летят екипи с апаратура и всеки момент ще получим резултат, тъй като критичен инцидент като този би трябвало да остави следи от радиация с характерна сигнатура.

Глин едва не потърка ръце.

— Намираме се в изгодно положение, Гедеон. Вие бяхте там. Познавате Чокър…

— Не — заяви Гедеон. Време беше да става. Надигна се от мястото си.

— Изслушайте ме. Вие сте човекът за тази работа, това е повече от ясно. Няма да е нужно да действате нелегално. Ще се включите като самия себе си…

— Казах не.

— Ще си партнирате с Фордайс. Това е задължително изискване към задачата, наложено от Националната администрация за ядрена безопасност. Но ще ви бъдат дадени широки правомощия в разследването.

— Категорично не.

— Достатъчно е само да се преструвате, че работите с Фордайс. В действителност ще действате сам, без ничий надзор, извън нормалните граници на правозащитната система.

— Вече направих онова, което искахте — каза Гедеон. — Ако случайно не сте забелязали, прецаках нещата и трима души бяха простреляни. А сега се прибирам у дома.

— Не сте направили никаква грешка и не можете да си идете у дома. Разполагаме само с дни, може би дори само с часове. Гедеон, животът на милиони е заложен на карта . Ето адреса, на който трябва да отидете най-напред. — Глин бутна някакво листче към Гедеон. — А сега тръгвайте. Фордайс ви чака.

— Начукайте си го. Говоря сериозно. Начукайте си го!

— Трябва да побързате. Няма време. — Глин замълча за момент. — Не мислите ли, че трябва да се заемете с нещо по-достойно от риболова през месеците, които ви остават?

— Мислех си за това. Всички онези приказки за предстоящата ми смърт, за нелечимото заболяване. Вие сте най-големият измамник, когото съм срещал. Кой знае, това може да е просто поредната запазена марка лъжа на Илай Глин. Откъде да съм сигурен, че рентгеновите снимки са мои? Името беше изрязано.

Глин поклати глава.

— Със сърцето си знаете, че ви казвам истината.

Гедеон пламна от гняв.

— Вижте. Как изобщо бих могъл да помогна? Върху това работи Нюйоркската полиция, Федералното бюро, онзи Поддържащ екип за ядрена безопасност, Антитерористичната спецчаст, ЦРУ и несъмнено още куп черни служби, в това не се съмнявам. Казвам ви, отивам си у дома.

— Проблемът е точно в това. — Глин също се беше ядосал и говореше по-високо. Сакатата му, подобна на хищна лапа ръка тупна по масата. — Реакцията е прекалено силна. Всичко е толкова тромаво, че психоинженерните ни изчисления показват, че ответните действия изобщо няма да са в състояние да спрат атаката. Ще се получи пълно задръстване.

— Психоинженерни изчисления — саркастично повтори Гедеон. — Ама че идиотия.

И тръгна към вратата. Гарса му препречи пътя, устните му бяха извити презрително.

— Махни се от пътя ми.

За момент двамата стояха един срещу друг, после Глин каза:

— Мануел, пусни го.

Гарса се дръпна, но нарочно бавно.

— Направете ми една услуга — каза Глин. — Когато излезете на улицата, вгледайте се в лицата на хората около вас и си помислете как ще се промени животът им. Завинаги.

Гедеон дори не изчака да чуе останалото. Втурна се през вратата, заби пръст в копчето на асансьора и пое надолу към първия етаж, като ругаеше бавното влачене на кабината. Когато вратите се отвориха, прекоси тичешком огромното работно помещение, мина през двойната врата и продължи по коридора. Външната врата се отвори автоматично, когато я приближи.