Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Дойде някакъв учен с широка усмивка и обикновена бяла лабораторна престилка. Той бе първият, който заставаше пред тях без защитен костюм. Заедно с него влезе намръщен мъж с тъмен костюм; въпреки че бе нисичък, около него витаеше атмосфера на власт. Гедеон го позна веднага — Майрън Дарт, заместник-директор на Лос Аламос по времето, когато той бе постъпил на работа там. След това Дарт беше прехвърлен от Лос Аламос на някаква държавна служба. Гедеон не го познаваше добре, но той винаги бе изглеждал компетентен и свестен. Запита се как ще се справи с тази спешна ситуация.

Приветливият учен заговори пръв.

— Аз съм Доктор Бърк, а вие вече сте чисти — каза той и на лицето му грейна усмивка, сякаш говореше на зрелостници, взели успешно последните си изпити. — Сега ще проведем индивидуални консултации, след което ще можете да продължите нормалния си живот.

— Колко силно е било облъчването? — попита Хамърсмит.

— Съвсем минимално. Консултантът ще обсъди с всеки от вас конкретните му показатели. Самият похитител е бил облъчен не на място, а другаде, а облъчването не е като грип. Не можете да се заразите от облъчено лице.

Дарт пристъпи напред. Беше по-стар, отколкото го помнеше Гедеон, с тясно лице и отпуснати рамене. Както винаги, облеклото му бе безупречно — превъзходно ушит сив костюм на едва забележими тънки райета и бледолилава копринена вратовръзка, която му придаваше странен за това място моден вид. Около него витаеше атмосфера на спокойна самоувереност.

— Аз съм доктор Майрън Дарт, началник на Поддържащия екип за ядрена безопасност. Искам да разберете нещо изключително важно. — Сивите му очи ги огледаха бавно и многозначително, сякаш се канеше да говори с всеки поотделно. — Досега не е изтекла информация, че става въпрос за радиологичен инцидент. Можете да си представите каква паника ще настане, ако се разчуе. Всеки от вас трябва да пази пълно мълчание за случилото се днес. Можете да отговаряте само с две думи — „без“ и „коментар“. Това се отнася за всеки, който ще ви пита какво е станало, от журналисти до членове на семействата ви. А те ще ви разпитват.

Замълча за момент.

— Преди да ви пуснат, ще подпишете декларация за неразпространение на информация. Без подпис няма да можете да си тръгнете. Нарушаването на декларацията ще доведе до преследване от закона и санкции, които са описани в документите. Съжалявам, но нещата стоят така и съм сигурен, че ще ни разберете.

Никой не каза нито дума. Дарт говореше меко, но нещо в спокойния му тон ясно показваше, че изобщо не се шегува.

— Извинявам се за неудобството и уплахата — приключи Дарт. — За щастие всички сте били изложени на съвсем незначителни количества радиация. Сега ви оставям в изключително компетентните ръце на доктор Бърк. Приятен ден.

И излезе.

Докторът направи справка с бележника си.

— Добре. Започваме по азбучен ред. Сержант Адер и полицай Корли, елате с мен.

Гедеон огледа събралата се група. Онзи от специалните части, който бе откачил в микробуса, вече не беше с тях и на Гедеон му се стори, че чува крясъците и заплахите му някъде от недрата на подземния комплекс.

Неочаквано вратата се отвори и Майрън Дарт се появи отново, този път заедно с Мануел Гарса. Изглеждаше раздразнен.

— Гедеон Крю? — Погледът му се спря върху Гедеон и на него му се стори, че дребният мъж го разпозна.

Гедеон се изправи.

Гарса пристъпи към него и каза сухо:

— Да вървим.

— Но…

— Без разговори.

Гедеон го последва. Докато минаваха покрай Дарт, началникът на ПЕЯБ го погледна и се усмихна хладно.

— Имате интересни приятели, господин Крю.

Очертаваше се дълго пътуване през целия град до Малка западна дванайсета улица. Гарса мълчеше и караше съсредоточено. Нощните улици на Ню Йорк бяха както винаги — ослепителни светлини, движение, шум и блъсканица. Гедеон усещаше неприязънта на спътника си, но не му пукаше. Тишината му позволяваше да се подготви за срещата, която със сигурност се очертаваше неприятна. Имаше доста добра представа какво ще иска от него Глин.

На дванадесет години Гедеон бе видял с очите си как баща му беше убит от снайперисти на ФБР. Той работеше като цивилен криптолог към СВРС, Службата за военно разузнаване и сигурност, и бе член на екипа, разработващ нови шифри. Руснаците бяха успели да разбият един от тях само четири месеца след въвеждането му и само за една нощ двадесет и шестима служители и двойни агенти бяха заловени, бяха подложени на мъчения и убити. Това бе една от най-големите шпионски катастрофи по времето на Студената война. Бяха набедили за виновен баща му. Той винаги беше страдал от депресия и от напрежението покрай обвиненията и разследването се пречупи, взе заложник и го застреляха на входа на Арлингтън Хол Стейшън — след като се беше предал.