Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Крадеше за пари. Крадеше, защото обичаше някои конкретни картини. Но най-вече крадеше заради тръпката. Кражбата го въодушевяваше повече от всичко друго, връщаше ярките цветове в света, повдигаше самочувствието му, издигаше го над тесногръдата ограничена маса.

Знаеше, че подобни чувства са недостойни, но светът беше объркано място, така че защо да не излезе извън правилата? Не причиняваше вреда никому. Беше като Робин Худ, който взема неоценени произведения на изкуството от занемарени сбирки и ги предоставя на хора, които наистина им се възхищават. Постъпи в колеж, но се отказа, премести се в Калифорния и в крайна сметка се посвети изцяло на обиколки из малки музеи, библиотеки и исторически дружества, като продаваше онова, което се налагаше, и задържаше останалото.

И тогава получи телефонното обаждане. Майка му умираше в болница във Вашингтон. Отиде при нея. И на смъртното си легло тя му разказа историята — как баща му в крайна сметка не е бил виновен за пробива в сигурността. Тъкмо обратното — посочил несъвършенствата в шифрите, но не му обърнали внимание. А после, когато всичко се оплескало, нарочили него и му била скроена шапка от генерала, който бил начело на проекта — същият генерал, който бе наредил да го застрелят, докато се предава.

Баща му бил използван като изкупителна жертва. И после убит.

Животът на Гедеон се промени напълно. За първи път имаше истинска цел, цел, която си заслужаваше. Той заряза досегашните си занимания, върна се в колежа, защити докторат по физика и постъпи на работа в Лос Аламос. Но през цялото време, упорито като пчела, бръмчаща в буркан, търсеше — търсеше доказателствата, които му бяха нужни, за да изчисти името на баща си и да отмъсти на генерала, който го беше убил.

Отне му години, но накрая откри онова, което му трябваше — и постигна своето. Генералът вече бе мъртъв, баща му бе отмъстен.

Но от това нямаше полза — отмъщението не съживява хората, нито може да върне пропилените години. Все пак животът беше пред него и той бе твърдо решен да вземе всичко от него.

А после, след развръзката — преди малко повече от месец — се случи голямата катастрофа. Беше му казано, че страда от заболяване, носещо живописното име „аневризмена малформация на вената на Гален“. Ставаше въпрос за патологичен възел от кръвоносни съдове дълбоко в мозъка. Малформацията не можела да се оперира или лекува и щяла да го убие в рамките на една година.

Или поне така му бе казано. Каза му го Илай Глин — човекът, който му даде първата задача като агент.

Смяташе се, че има една година живот. И сега, докато двамата с Гарса пълзяха по улиците на Ню Йорк към централата на „Ефективни инженерни решения“, Гедеон беше убеден, че Глин отново иска да му отмъкне тази година — да го убеди да поеме още една мисия за ЕИР. Не беше сигурен как точно ще успее да го направи, но беше убеден, че е свързано с онова, което току-що се бе случило с Чокър.

Докато колата завиваше по Малка западна дванайсета улица, Гедеон се приготви за предстоящия сблъсък. Щеше да е спокоен, но твърд. Щеше да запази достойнството си. Нямаше да се пали. И ако решеше, просто щеше да каже на Глин да си го начука и да си излезе.

Пристигнаха в централата на ЕИР в полунощ. Притихналите помещения сякаш поглъщаха Гедеон в прохладните си бели пространства. Дори в този късен час се виждаха техници, които сновяха между странните модели, планове и маси, отрупани с покрито загадъчно оборудване. В следващия момент се намираше в познатата дзен заседателна зала. Глин седеше в инвалидната си количка до огромната маса. Прозорецът, до който бе при предишната им среща, сега беше със спуснати щори.

Гедеон се чувстваше изтощен, изкормен и изчистен като риба. Изпита изненада и малко раздразнение, че вижда Глин необичайно възбуден.

— Кафе? — попита Глин. Единственото му око проблясваше.

— Да. — Гедеон се пльосна в един стол.

Гарса излезе намръщено и се върна с чаша. Гедеон добави сметана и захар и изпи кафето, сякаш беше вода.

— Имам една добра и една лоша новина — каза Глин.

Гедеон зачака.

— Добрата новина е, че излагането ви на радиацията се оказа изключително слабо. Според таблиците поетата доза ще увеличи шанса ви да умрете от рак с по-малко от един процент през следващите двадесет години.

Гедеон се изсмя на иронията. Гласът му отекна в празното помещение. Никой от двамата не се включи във веселбата му.

— Лошата новина е, че най-неочаквано се озоваваме пред проблем за националната сигурност от най-висок клас. Рийд Чокър е бил облъчен при някакво критично събитие, включващо големи количества радиоактивен материал. Получил е комбинация от алфа-частици и гама-лъчи от източник, който най-вероятно представлява силно обогатен уран двеста тридесет и пет, подходящ за създаването на атомна бомба. Дозата е била от порядъка на осемдесет грея или осем хиляди рада. Масивна, ужасно масивна доза.