Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Доктор Дарт ви очаква в кабинета си.

Гедеон с облекчение тръгна след него към някаква кабинка в отсрещния край на високотехнологичното помещение. Фордайс го следваше и мърмореше, че го били лишили от възможност да наблюдава аутопсията.

Влязоха в спартанско помещение с размери три на три и половина. Дарт седеше зад малко бюро, на което имаше купчини дебели тежки папки. Стана и протегна ръка, първо на Фордайс и после на Гедеон.

— Заповядайте, седнете.

Настаниха се на сгъваемите столове пред бюрото. Дарт посвети момент в опити да подреди и без това подредените документи. Лицето му почти не скриваше костите на черепа под кожата; искрящите му очи бяха толкова хлътнали, че сякаш блестяха от дъното на две тъмни ями. В Лос Аламос той беше нещо като легенда, доста лишен от чувство за хумор физик чудак с докторат от Калифорнийския технологичен институт, който най-изненадващо се оказа и изтъкнат войник (крайно необичайна комбинация), награден с две Сребърни звезди и Пурпурно сърце за участието си в „Пустинна буря“.

Приключи с подреждането и вдигна глава.

— С доста необичайна задача са ви натоварили. Фордайс кимна.

— Като началник на ПЕЯБ — продължи Дарт, — вече подробно запознах ФБР с положението. Виждам обаче, че те искат да научите нещо повече.

Гедеон не каза нищо. Нямаше намерение да поема нещата в свои ръце. Това беше работата на Фордайс — да води разговорите, да поема жегата и при нужда да подложи задника си за ритник. Самият Гедеон смяташе да се спотайва.

Погледът на Дарт се насочи към него.

— Казаха ми, че сте нает от частен контрактор, чието име се пази в тайна.

Гедеон кимна.

— Струва ми се, че ви познавам. Работехме заедно в Лос Аламос. Как стана така, че се озовахте оттам тук?

— Дълга история. Излязох в продължителна отпуска.

— Бяхте в Екипа по управление на запасите, доколкото си спомням. Също като Чокър.

Дребен факт, но може би важен. На Гедеон му бе трудно да прецени какво точно знае Дарт и какво си мисли за всичко това.

— Присъствали сте на инцидента.

— Заведоха ме, за да се опитам да говоря с него… но не се получи. — Гедеон усети, че се изчервява.

Дарт като че ли усети неудобството му и махна с ръка.

— Съжалявам. Сигурно е било тежко. Казаха ми, че сте спасили двете деца.

Гедеон не отговори. Лицето му гореше.

— Добре, да продължим нататък.

Дарт отвори някаква папка. Фордайс държеше бележника си в готовност. Гедеон също реши да си води бележки: още в гимназията беше открил, че воденето на бележки му помага да си изгради пълна картина.

Дарт говореше бързо, като поглеждаше от време на време книжата пред себе си.

— Аутопсията и анализът на личните вещи на Чокър още не са приключили, но разполагаме с някои предварителни резултати.

Фордайс започна да записва.

— Ядрената спектроскопия на натривките от ръцете на Чокър и тестовете за неутронно активиране показват категорично, че по дланите и пръстите му има следи от силно обогатен уран двеста тридесет и пет. Държал е материала през последните двадесет и четири часа. Дрехите му са замърсени с абсорбирани и адсорбирани радиоактивни изотопи, сред които церий сто четиридесет и четири, барий сто и четиридесет, йод сто тридесет и едно и цезий сто тридесет и седем. Това са класическите продукти при разпада на уран двеста тридесет и пет. Периодът на полуразпад на йод сто тридесет и едно е осем дни, а открихме голямо количество от него, така че знаем, че инцидентът е станал преди не повече от двадесет и четири часа.

Погледна Фордайс и добави:

— Агент Фордайс, ако нещо от казаното дотук не ви е ясно, доктор Крю ще ви го обясни по-късно.

— Съдържанието на джобовете му е описано — продължи Дарт. — Сред вещите му има и билет от миналия петък за Смитсъновия музей за авиация и космонавтика.

Фордайс задраска по-бързо. Гедеон го побутна с лакът.

— Намали, че ще разтегнеш някое сухожилие.

— Има също и еднопосочен билет за влак от Юниън Стейшън във Вашингтон до Гранд Сентръл в Ню Йорк от вчера следобед. Намерена е и бележка с адрес на уебсайт и няколко телефонни номера. Номерата в момента се проверяват.

Фордайс вдигна очи.

— Какъв е уеб адресът?

— Не съм оторизиран да разкривам тази информация.

Настъпи мълчание.

— Извинете — каза Фордайс, — но си мислех, че сме оторизирани да получим цялата информация.

Дарт го погледна с искрящите си очи.

— В разследване като това трябва да има определено разделяне на работата. Всеки следовател получава онова, което му е нужно да знае, и нищо повече. Всички трябва да работим в рамките на определени параметри. — Погледът му се премести към Гедеон.