Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

След като вратата се затвори, Дарт скръсти ръце и го погледна в очите.

— Бих искал това да си остане между нас. Малко съм загрижен, защото, честно казано, намирам това ваше назначаване за доста странно.

Фордайс кимна.

— Познавах за кратко доктор Крю от Лос Аламос — продължи Дарт. — Той е много повече от умен. Имам високо мнение за способностите му. Но в Лос Аламос има славата на независим играч, който смята, че правилата са за другите, но не и за него. Качествата, които го правят блестящ и находчив учен, може да не послужат добре в криминално разследване като това. Искам от вас да го държите под око и да се погрижите да не направи нещо… неподготвено. Това е.

Фордайс запази абсолютно безизразна физиономия. Вярно беше, че около Гедеон витаеше някаква безразсъдна и надута атмосфера, която никак не му харесваше. Разбираше защо Дарт смята, че има особен манталитет — защото наистина беше така. Но Крю му беше партньор и макар да не бе сигурен, че може да му има доверие и дори да го харесва, верността към партньора беше на първо място.

— Добре, доктор Дарт.

Дарт му протегна ръка.

— Благодаря и късмет.

Фордайс стисна ръката му.

Гедеон Крю зяпна невярващо бъркотията. Дори в два след полунощ на мястото на инцидента имаше толкова много спешни и специални коли, бариери, командни и контролни станции и заграждения, че им се наложи да паркират на няколко преки оттам. Районът се бе превърнал в същински огромен и хаотичен зоопарк от служители на правозащитни организации. Навсякъде сновяха представители на десетки правителствени агенции, имаше поредица пропускателни пунктове, червени ленти и недопускащи възражение заповеди. „Слава богу, че съм с Фордайс“, помисли Гедеон. Значката и намръщената му физиономия им позволиха да преминат през всички пречки.

Бариерите държаха на разстояние и кипящата тълпа телевизионни екипи, репортери и фотографи, смесени със зяпачи и изхвърлени от домовете им хора, някои от които протестираха, размахваха написани на ръка лозунги и викаха. Изглеждаше изумително, но засега властите бяха успели да държат под похлупак експлозивната новина за радиацията и че може би си имат работа с атомна бомба в ръцете на терористи.

Гедеон не очакваше похлупакът да издържи още дълго. Твърде много хора вече знаеха. И когато новината гръмнеше, един бог знаеше какво щеше да стане.

Пробиха си път през безбройните служители на различни служби, представени с какви ли не съкращения, и стигнаха до централния команден център — три микробуса, паркирани във формата на буквата П и накичени със сателитни чинии. Около тях имаше прегради като при системите за сигурност на летищата, които регулират движението на служителите. Зад микробусите улицата беше разчистена и на ярката светлина на прожекторите видяха няколко души в защитни костюми, които се мотаеха на поляната пред сградата и при входа й.

— Градът, който никога не спи — промърмори Гедеон.

Фордайс тръгна към някакъв тип с униформа на ФБР и се представи:

— Специален агент Фордайс. — И протегна ръка.

— Специален агент Пакард, отдел „Поведенчески науки“.

— Трябва да влезем в апартамента.

Пакард изсумтя цинично.

— Щом искате, наредете се на опашката. Съжалявам.

— И колко ще трябва да чакаме? — попита Фордайс.

— В момента вътре има шестима души, които са там от три часа, а чакащите са около стотина. Реакцията на единадесети септември беше много по-организирана от тази. — Мъжът поклати глава. — В кой отдел сте?

— Прикрепен съм към частен контрактор по сигурността.

— Господи. Частен контрактор ли? Спокойно можете да идете на почивка на Хаваите и да се върнете след две седмици.

— И кои са онези, които са влезли първи? — попита Фордайс.

— ПЕЯБ, естествено.

Гедеон докосна Фордайс по рамото, кимна към един от хората със защитните костюми и промърмори:

— Чудя се кой ли му е шивачът?

Фордайс като че ли схвана намека. Спря за момент и се замисли. После отново се обърна към агент Пакард.

— Откъде взехте костюмите?

Пакард кимна към един микробус наблизо.

— Оттам.

Фордайс стисна ръката му.

— Благодаря, колега.

— Значи си готов за малко партизански действия? — попита Гедеон, докато се отдалечаваха. — Така де, джихадистите си имат атомна бомба. След две седмици ще е прекалено късно.

Фордайс не каза нищо, а просто продължи да си пробива път през тълпата. Гедеон го следваше. Трудно беше да прецени какво си мисли федералният агент. Физиономията му беше като изсечена от камък.