Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Сядай и мълчи — каза му Фордайс.

Мъжът мълчаливо си седна на мястото. След малко се разплака.

Гедеон оправи ризата си и каза:

— Благодаря.

Фордайс не отговори.

— Е, вече знаем — продължи Гедеон след кратко мълчание.

— Какво знаем?

— Че Чокър не е бил луд. Страдал е от радиационно отравяне. Почти съм сигурен, че става дума за гама-лъчи. Масивна доза гама-лъчение поврежда ума.

Хамърсмит го погледна.

— Откъде знаеш?

— Всеки, който работи в Лос Аламос, трябва да се запознае с критичните инциденти, случили се там през първите години. Сесил Кели, Хари Даглиан, Луис Слотин, Дяволското ядро.

— Дяволското ядро ли? — попита Фордайс.

— Ядро на плутониева бомба, с което на два пъти станали инциденти. И двата пъти то достигнало критично състояние, като убило работещите с него учени и облъчило сериозно куп други. Накрая било използвано при ядрения опит „Ейбъл“ през четиридесет и шеста 1 1 Въздушен взрив в рамките на операция „Кросроудс“ на атола Бикини, при която се проверява въздействието на ядрено оръжие върху морски съдове. — Б.пр. . Едно от нещата, научени от Дяволското ядро, е, че от висока доза гама-лъчи се полудява. Симптомите са абсолютно същите като при Чокър — объркване, несвързано говорене, главоболие, повръщане и непоносима болка в корема.

— Това поставя нещата в съвсем друга светлина — каза Хамърсмит.

— Истинският въпрос е формата, която е взела лудостта му — продължи Гедеон. — Защо твърдеше, че насочвали лъчи в главата му? Че експериментирали с него?

— Според мен това е класически симптом на шизофрения — каза Хамърсмит.

— Да, но той не беше шизофреник. И защо ще твърди, че хазяинът и хазяйката му са правителствени агенти?

— Нали не мислиш, че онзи нещастник хазяинът наистина е бил правителствен агент? — изсумтя Фордайс.

— Не. Но ми е чудно защо продължаваше да говори за експерименти, защо отричаше, че е живял в апартамента. Просто е безсмислено.

Фордайс поклати глава.

— Боя се, че аз започвам да виждам смисъл. И то много смисъл.

— По-точно? — попита Гедеон.

— Ами нека съберем две и две. Човекът работи в Лос Аламос. Има достъп до свръхсекретни материали. Проектира ядрени бомби. Приема исляма. Изчезва за два месеца. А после се появява облъчен в Ню Йорк.

— И какво?

— Такова, че кучият му син се е включил в джихада! С негова помощ те са се добрали до ядро. Оплескали са нещата също като с Дяволското ядро, за което спомена, и Чокър е бил облъчен.

— Чокър не беше радикал — възрази Гедеон. — Беше кротък човек. За него религията беше личен въпрос.

Фордайс се засмя горчиво.

— Тихата вода е най-дълбока.

В микробуса се възцари тишина. Всички слушаха напрегнато. Гедеон усети как ужасът се надига в гърдите му — казаното от Фордайс изглеждаше напълно възможно. Колкото повече се замисляше, толкова повече осъзнаваше, че агентът най-вероятно е прав. Чокър беше идеалният кандидат за подобно нещо — беше точно от онези неуверени, объркани хора, които биха намерили призванието си в джихад. И нямаше друг начин да се обясни голямата доза гама-лъчи, на които би трябвало да се е изложил, за да се стигне до състоянието му.

— По-добре да погледнем реалността в очите — каза Фордайс. — Най-големият ни кошмар се сбъдна. Ислямските терористи си имат атомна бомба.

Вратите на микробуса се отвориха. Намираха се в подземно помещение, в което бяха влезли през пластмасов тунел. За Гедеон, който знаеше, че са били изложени на вторична и сравнително слаба радиация, мерките изглеждаха прекалени, по-скоро целящи не друго, а да отговарят на някакъв бюрократичен протокол.

Отведоха ги в някаква високотехнологична чакалня, цялата хром, фаянс и неръждаема стомана, с монитори и компютърни екрани, които меко примигваха от всеки ъгъл. Всичко бе съвсем ново и явно неизползвано досега. Разделиха ги на мъже и жени, съблякоха ги, прекараха ги през три душа, подложиха ги на подробни изследвания, взеха им кръв, биха им инжекции, дадоха им чисти дрехи, провериха ги отново и накрая ги вкараха във втора чакалня.

Тя също бе изумителна, съвсем нова и по последна дума на техниката, несъмнено построена след 11/9 в случай на радиологична терористична атака срещу града. Оборудването за тестове и дезактивация бе много по-модерно от онова, с което разполагаха в Лос Аламос. Колкото и невероятно да беше това място, Гедеон не бе изненадан — Ню Йорк определено се нуждаеше от голям противорадиационен център като този.