Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Ама че история.

Гедеон кимна.

— Раздаде всичко, което имаше, и започна да живее като аскет. Молеше се по пет пъти на ден. Но не парадираше с това.

— Раздал е всичко?

— Скъпи дрехи, книги, алкохол, стереоуредбата си, компактдискове.

— Имаше ли някакви други промени?

— Приемането на исляма като че ли му се отрази добре. Стана много по-подреден човек. Работеше по-добре, стана по-съсредоточен, не изпадаше в депресии. За мен беше истинско облекчение, защото престана да се мъкне подире ми. Сякаш наистина беше намерил някакъв смисъл в живота си.

— Правил ли е опити да обърне и теб в исляма?

— Никога.

— Някакви проблеми с достъпа му до секретни материали след като е станал мюсюлманин?

— Не. Религиозните вярвания не би трябвало да имат нищо общо с достъпа. Продължи да работи както преди. Пък и вече беше изгубил пълния си достъп.

— Някакви признаци за радикализъм?

— Чокър беше аполитичен, доколкото мога да преценя. Не съм го чувал да говори за потисничество, нямаше тиради против войните в Ирак и Афганистан. Отбягваше спорните теми.

— Типично. Не привличай вниманието на другите към собствените си възгледи.

Гедеон сви рамене.

— Щом казваш.

— Ами изчезването му?

— Стана абсолютно неочаквано. Просто изчезна. Никой не знаеше къде се е дянал.

— Някакви промени преди да изчезне?

— Аз поне не забелязах.

— Определено отговаря на модела — промърмори Фордайс и поклати глава. — Направо като по учебник.

Изкачиха възвишението Ла Бахада и пред тях се ширна град Санта Фе, сгушен в подножието на Сангре де Кристо.

— Това ли е? — Фордайс присви очи. — Мислех, че е по-голям.

— Вече е прекалено голям — рече Гедеон. — Е, каква е следващата стъпка?

— Тройно еспресо. Вряло.

Гедеон потрепери. Не беше фен на кафето, но това явно не се отнасяше за Фордайс.

— Ако продължаваш да се наливаш с тази гадост, ще ти трябва катетър и торбичка за урината.

— Не, просто ще ти опикавам краката — отвърна Фордайс.

Вечерта ги завари в книжарницата „Кълектед Уъркс“ на улица „Галистео“ с поредното еспресо на Фордайс. Следобедът се бе оказал ужасно дълъг и Гедеон бе изгубил броя на кафетата, които Фордайс бе прекарал през отделителната си система.

Агентът гаврътна поредната чашка на един дъх.

— Е, това вече е кафе. Но да ти призная, почна да ми призлява от кафета. — И раздразнено остави чашката.

— Ню Мексико с нищо не е по-добро от Ню Йорк. Пак стоим на опашка с петдесет следователи пред нас и си чоплим носовете. Работим от четиридесет и осем часа, а не сме направили нищичко. Успя ли да разгледаш добре онази джамия?

— Едва ли щеше да има повече агенти в нея, ако Бен Ладен се беше появил там от оня свят заедно със седемдесет и двете си девици.

Първата им работа бе да се отбият при джамията на Чокър, за която все още чакаха официално разрешение за достъп. Големият златен купол беше обкръжен от кордон полицейски коли с безброй мигащи буркани. Искането им за достъп, подобно на всичките им други искания, беше потънало в бюрократичната черна дупка.

След хаоса в Ню Йорк Гедеон с тревога откри, че в Санта Фе цари паника. Макар да не беше така открита като онази, която бе сковала Ню Йорк, градът беше в смут и във въздуха витаеше усещане за обреченост.

Все пак трябваше да признае, че мащабите в Ню Йорк са други. Сутринта едва бяха успели да се измъкнат от града. Летище „Ла Гуардия“ беше претъпкано с обезумели хора, като повечето нямаха билети и се мъчеха да се махнат в каквато и да било посока. Цареше ужасен хаос. Фордайс едва бе успял да уреди места в един самолет, като пъхаше служебните си документи в лицето на всеки срещнат и на всичкото отгоре ги уреди като охрана на полета до Албакърки.

„Връзката“ в Албакърки не им помогна изобщо. Освен че не можеха да влязат в джамията, нямаха достъп до дома на Чокър, до работното му място в Лос Аламос, до колегите му и до никой представляващ интерес човек или място. Разследването се водеше с пълна сила и тук, като хората на ПЕЯБ отиваха първи навсякъде, а всички останали правителствени агенции се бутаха на опашката. Дори агентите на ФБР не можеха да се вредят с предимство — такова имаха само зачислените към ПЕЯБ. Освен това малката им лудория в Куинс — влизането в апартамента на Чокър — явно бе привлякла вниманието на Дарт и Фордайс беше получил доста хладно съобщение от кабинета му.

Когато Фордайс отиде до тоалетната, червенокосата сервитьорка се появи отново, предложи да напълни чашата на Гедеон и попита: