Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Гедеон не му обърна внимание и се обади на самата Мелани Ким, чийто номер имаше записан. Тя отговори веднага.

— Здрасти, Гедеон е.

— О, боже мой, Гедеон! — възкликна Ким. — Няма да повярваш, но цял ден ме разпитват от ФБР…

— Знам — прекъсна я Гедеон, като сниши гласа си почти до шепот. — Мен също са ме натиснали. И знаеш ли какво? Питат ме все за теб.

— За мен ли? — В гласа й се появи паника.

— Май си мислят, че ти и Чокър сте били… нали се сещаш…

— Чокър? Онзи задник? Майтапиш се!

— Виж, Мелани, определено имам чувството, че са те взели на мушка. Реших, че е по-добре да те предупредя. Тези момчета изобщо не си поплюват.

— Абсурд. Нямам нищо общо с него. Не можех да го понасям!

— Дори ми задаваха въпроси за майка ти.

— За майка ми ли? Та тя умря преди пет години!

— Намекнаха, че била комунистка, докато учила в Харвард.

— Харвард? Майка ми не е напускала Корея до тридесетгодишна възраст!

— Ама тя корейка ли беше?

— Разбира се, че беше корейка!

— Ами, те ме натискаха и накрая им казах, че според мен е била ирландка, нали се сещаш, смесен брак и тъй нататък… Сам не знам откъде съм останал с такова впечатление. Извинявай.

— Ирландка? Ирландка? Гедеон, идиот такъв!

— Какво е моминското й име? За да мога да оправя нещата.

— Куон! Джае-ва Куон! И гледай да оправиш нещата!

— Ще се погрижа, обещавам. И още нещо…

— О, не, моля те.

— Зададоха ми куп въпроси за номера на социалната ти осигуровка. Казаха, че не бил верен, намекнаха, че става въпрос за подправени документи. Нали се сещаш, за получаване на зелена карта или нещо от сорта.

— Зелена карта ли? Та аз съм американски гражданин, по дяволите! Направо не мога да повярвам, че са такива идиоти. Ама че ужас…

Беше натиснал подходящите копчета и тя вече наистина се бе разпалила. Изпита мъничко вина. Отново я прекъсна меко.

— Говореха най-вече за последните четири цифри на номера. Смятат, че в тях имало нещо.

— В какъв смисъл?

— Ами, понеже били едно, две, три, четири. Нали се сещаш, изглеждало съмнително.

— Едно, две, три, четири ли? Глупости! Седем, шест, нула, шест!

Гедеон прикри телефона с длан и зашепна дрезгаво:

— Ох, по дяволите, трябва да прекъсна, пак ме викат. Ще направя каквото мога, за да изясня това. Виж, каквото и да става, не споменавай, че съм те предупредил.

— Чакай…

Гедеон прекъсна връзката, облегна се назад и издиша. Направо не можеше да повярва какво беше направил. А следващата стъпка щеше да е още по-лоша.

Фордайс го гледаше с абсолютно безизразна физиономия.

Гедеон отново се обади в телефонната компания и с гласа на старата дама, потрепващ от тревога и объркване, съобщи личната информация на операторката и повтори, че телефонът й е откраднат; искаше закриване на телефона, като номерът, данните и указателят да бъдат прехвърлени на айфона на сина й, който щял да си взима блекбери. След това каза собствения си номер, номера на социалната си осигуровка и моминското име на майка си. Когато операторката каза, че прехвърлянето ще отнеме до двадесет и четири часа, Гедеон се разплака и със сълзлив глас занарежда някакви истории за бебе, кученце с малформации, рак и опасност от пожар в къщата.

След няколко минути затвори.

— Прехвърлянето ще стане по бързата процедура. След максимум половин час ще разполагаме с информацията.

— Ти си един проклет кучи син, ако случайно не го знаеш — уведоми го Фордайс и се усмихна одобрително.

През седмицата преди 22 декември списъкът на Ким показваше седемдесет и едно изходящи обаждания през работно време. Бързо намалиха броя им, като изключиха обажданията към номера от указателя, и се съсредоточиха върху останалите. Бяха на групи, което показваше, че Чокър е вземал телефона назаем, за да проведе куп разговори един след друг.

Общият брой на всички обаждания беше тридесет и четири.

Разделиха си работата — Гедеон се обаждаше, докато Фордайс използваше компютъра си, за да се свърже с базата данни на ФБР и да извлече лична информация от номерата. За половин час бяха идентифицирали всеки номер и съставиха списък.

Загледаха мълчаливо данните. Списъкът изглеждаше доста невинен — колеги, лекарски кабинет, химическо чистене, „Рейдиошак“, няколко обаждания до имама на джамията и други подобни. Фордайс стана да си поръча още едно тройно еспресо и се върна с празна чаша — беше изпил кафето по пътя.

— Обаждал се е три пъти в литературен институт „Бьорнсен“ — каза Гедеон.