Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Погледът му обходи групата.

— Твърдо вярваме, че с наличната информация ще успеем да осуетим атаката. Трябва обаче да сме изключително предпазливи в начина, по който се обръщаме към обществото. Всички видяхте обхваналата Ню Йорк паника, безредното бягство, полудяването на финансовите пазари. Трябва да очакваме, че още по-голяма паника ще обхване Вашингтон, особено когато започне евакуирането. Ключът към овладяването на паниката е управлението на средствата за осведомяване. Хората се нуждаят от информация. Ще настане катастрофа, ако започнат да подозират, че спестяваме нещо. Естествено, не можем да скрием вероятното място на атаката. Изключително важно обаче е да не се разгласява датата на вероятната атака. Тази информация е както несигурна, така и опасна. Всеки, изнесъл сведения за нея, ще бъде преследван като държавен изменник. Ясно ли е?

Всички замърмориха утвърдително.

— Има ли въпроси?

— Разполагаме ли с резултати откъде терористите са се сдобили с ядрен материал? — попита някой.

— Засега не сме открили липсващ ядрен материал от нашия арсенал, макар че записите в някои инстанции са непълни или липсват. Разследваме всички възможности, в това число Пакистан, Русия и Северна Корея.

Други въпроси не последваха и Дарт сложи края на срещата.

— Очаквам утре сутринта да сте кацнали във Вашингтон. Очаква ни дълга нощ. По обед ще проведем нова среща в командния център на Дванадесета улица. Всичко добро.

Заседателната зала се опразни така бързо, както се беше напълнила. Докато Дарт вземаше черната си папка от масата, до него застана асистентът му Кънингам.

— Някакви нареждания, сър?

— Свържете се с агент Фордайс от ФБР. Виж дали двамата с Крю имат някакъв напредък в Санта Фе. Цялото разследване се влачи като охлюв, но онези двамата са достатъчно пъргави, за да намерят нещо свежо. Искам да ги държите под око.

Пуебло Сан Илдефонсо се гушеше покрай Рио Гранде в дълга горичка от канадски тополи. Намираше се в полите на планината Хемес, където пътят започваше да се изкачва към Лос Аламос. Гедеон беше гледал тук много индиански танци, най-вече прочутия Танц на бизона и елена — това бе популярно развлечение сред работещите в Националната лаборатория. Днес обаче пуеблото беше пусто — на централния площад и около кирпичените сгради нямаше почти никакви хора.

Докато приближаваха, покрай тях мина претоварен камион, който покри колата им с прах.

„Дори индианците си отиват“ — помисли си Гедеон.

Неколцина увити в мексикански одеяла мъже седяха на дървени столчета в сянката на една кирпичена стена. Поне те не изглеждаха уплашени и пиеха сутрешното си кафе зад редица дървени барабани.

— Чакай — каза Фордайс. — Искам да говоря с тях.

Забави ход и спря под една стара топола.

— За какво?

— Ще ги помоля да ни упътят.

— Но аз знам къде е училището…

Фордайс остави колата на ръчна спирачка и слезе. Раздразненият Гедеон го последва.

— Здравейте — каза Фордайс.

Мъжете ги гледаха с безизразни физиономии. На Гедеон му беше ясно, че са заети с нещо с барабаните, може би се готвеха за танц и прекъсването никак не им се нравеше.

— Днес има ли танци? — попита Фордайс.

Мълчание, след което един отговори:

— Танците са отложени.

— Не забравяй да си го запишеш в бележника — промърмори Гедеон.

Фордайс показа значката си.

— Стоун Фордайс. ФБР. Извинете, че ви прекъсвам.

Думите му бяха посрещнати с мъртвешка тишина. Гедеон се зачуди какво е намислил агентът.

Фордайс прибра значката и им пусна обезоръжаваща дружелюбна усмивка.

— Може би сте чели какво става в Ню Йорк?

— Че кой не е? — последва лаконичният отговор.

— Ние сме следователи по случая.

Това вече предизвика реакция.

— А стига бе — каза един от мъжете. — Какво става? Установихте ли кои са терористите?

Фордайс вдигна ръце.

— Съжалявам, но не мога да ви кажа нищо. Надявах се обаче, че можете да ми помогнете, ако ви задам един-два въпроса.

— Че как — отвърна мъжът, който явно бе тарторът. Беше дребен и як, със сериозно четвъртито лице и стегната лента на главата. Всички се изправиха.

— Онзи, който умря от радиационно облъчване в Ню Йорк, Рийд Чокър, е дарил книгите си на училището на Сан Илдефонсо. Знаехте ли това?

Изумените им физиономии ясно показваха, че не са знаели.

— Разбрах, че бил почитател на танците.

— Много хора идват от Лос Аламос да гледат танците — каза тарторът. — И много от нашите работят там.