Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Фордайс изсумтя.

— Нали ти споменах, че искаше да пише.

— Обади им се.

Гедеон набра номера, проведе кратък разговор, затвори и се усмихна на Фордайс.

— Участвал е в писателски семинар.

— Така ли? — с интерес попита Фордайс.

— Казвал се е „Да опишеш живота си“.

Фордайс подсвирна.

— Какво, писал е мемоарите си?

— Така изглежда. И това е било преди четири месеца. Шест седмици по-късно изчезва от работа, за да се присъедини към джихада.

Фордайс осмисли чутото и лицето му грейна.

— Мемоари… Това е чисто злато. Къде се намира въпросният институт?

— В Санта Круз, Калифорния.

— Дай да им се обадя…

— Чакай — спря го Гедеон. — По-добре направо да идем там. Лично. Обадиш ли им се предварително, ще стане мазало. Ако от официалното разследване надушат, пак ще ни изтикат в пета глуха.

— Би трябвало да съгласувам всяко пътуване с оперативния отдел — замислено рече Фордайс. — Ако вземем пътнически самолет, трябва да получа разрешение… Но не е нужно да вземаме пътнически самолет. Можем да си наемем машина на летището.

— Да бе. И кой ще я управлява?

— Аз. Имам разрешително за пилот. — И Фордайс започна да набира някакъв номер.

— На кого се обаждаш? — попита Гедеон.

— На местното летище.

Гедеон го гледаше как говори по телефона. Не си падаше особено по полетите, особено в малки частни самолети, но определено не искаше Фордайс да научава това.

Агентът затвори и каза:

— Могат да ни осигурят самолет чак вдругиден.

— Това е много време. По-добре да идем с кола.

— И да пропилеем цялото това време в някакъв автомобил? Освен това утре в два следобед трябва да се явя в оперативния отдел на ФБР в Албакърки.

— И какво ще правим дотогава?

Последва мълчание. Накрая Гедеон отговори сам на въпроса си.

— Нали ти споменах, че Чокър раздаде повечето от нещата си?

— Да.

— Предложи ми част от книгите си. Романи. Трилъри. Не проявих интерес и той спомена, че ще ги дари на библиотеката на някакво индианско училище. В Сан Илдефонсо, ако не се лъжа.

— Къде е това?

— Това е пуебло по пътя към Лос Аламос. Малко индианско племе, известно с танците си и черната си керамика. Чокър беше любител на танците им, поне преди да стане мюсюлманин.

— А дарил ли е компютъра си? Някакви документи?

— Не, раздаде само онова, което смяташе за упадъчно — книги, дискове, музика.

Отново последва мълчание.

— Така че предлагам да наминем през Сан Илдефонсо — каза Гедеон. — Да прегледаме книгите.

Фордайс поклати глава.

— Те са отпреди приемането на исляма. Няма да ни кажат нищо.

— Кой знае? Може в тях да има пъхнати документи, бележки по полетата и тъй нататък. Сам каза, че трябва да направим нещо — и ето, можем да направим нещо. Освен това… — Гедеон се наведе напред — Сан Илдефонсо е единственото място, където със сигурност няма да ни се наложи да висим на опашка.

Фордайс се загледа през прозореца. После каза:

— Основателен довод.

Д-р Майрън Дарт седеше в заседателната зала на Центъра за реагиране при бедствени ситуации на министерството на енергетиката на осем нива под улиците на Манхатън. На масата от полирано дърво лежеше една-единствена черна папка. Часовникът на стената зад него показваше две минути преди полунощ. Дарт знаеше, че е изтощен и кара на автопилот, но нямаше начин да спре. В моменти като този беше благодарен за времето си в морската пехота, където те докарваха до границите на възможностите ти, после те караха да ги прекрачиш и да продължиш още по-нататък.

Вратата се отвори и на прага се появи личният му асистент Майлс Кънингам. Аскетичните му черти бяха лишени от емоции. Почти всеки ден Дарт благодареше на Бог за този почти свръхестествено компетентен, подобен на монах помощник, който сякаш се беше издигнал над капризите на човешките чувства. След Кънингам в помещението влязоха останалите важни клечки в ПЕЯБ и мълчаливо заеха местата си около масата.

Дарт погледна през рамо и видя как минутната стрелка се премести. Точно полунощ. Опита се да прикрие задоволството си от проявената точност. Беше тренирал добре хората си.

Отвори черната папка, която лежеше пред него, и започна:

— Благодаря, че се отзовахте на тази извънредна среща. Ще ви запозная с последния развой на събитията.

Погледна първата страница.

— Ще започна с добра новина. Специалистите от ФБР са разбили криптирането на компютъра на Чокър. Освен това разполагаме с анализа на вещите, които Чокър е носил в джобовете си, както и с анализ на нещата в апартамента му. — Погледна заместниците си. — Съществените неща са следните. Компютърът все още се анализира, но засега не намерихме нещо повече от файлове с джихадистки брътвежи, видеоклипове с проповеди на различни радикални духовници и религиозни трактати върху познатите джихадистки цели като обичайното „поразяване на неверниците“ и тъй нататък. Историята на браузъра му показва множество посещения на радикални уебсайтове. За съжаление материалът е твърде общ. Не открихме имейл кореспонденция с отделни лица, нито преки връзки с конкретни терористи, Ал Кайда или други радикални групи. С две думи, все още не сме намерили информация за самоличността на съратниците му, подробности за заговора и как точно са се сдобили с бомбата.