Дъглас Престън: Трупът на Гедеон

Погледна си часовника. Щеше да закъснее, но това нямаше значение. Барабаните бяха най-важното в момента. Остана да ги слуша почти час, след което, все още изпитващ покой в сърцето си, продължи на запад по Уейвъри Плейс към Гринуич Авеню и стария месарски квартал.

Офисите на ЕИР изглеждаха пусти както винаги. Пуснаха го, без дори да попитат кой е. Никой не го посрещна да го придружи през просторните лаборатории до асансьора. Кабината заскърца и запълзя нагоре, после вратата се отвори. Гедеон тръгна по коридора към заседателната зала. Вратата й беше затворена; бе тихо като в гробница.

Почука и чу строгия глас на Глин.

— Влез.

Отвори вратата и се озова в претъпкана с хора зала. Внезапно избухнаха аплодисменти и помещението се изпълни с радостни възгласи. Глин беше пред всички. Подкара инвалидната си количка напред, протегна съсухрена ръка и целуна Гедеон по двете бузи, по европейски стил. Гарса го последва с яростно ръкостискане и смазващо потупване по гърба, след което се изредиха останалите — близо стотина души, млади и стари, мъже и жени от всички възможни раси, някои с лабораторни престилки, други с костюми, трети с кимона и сари, както и шепа хора, които приличаха на истински агенти. Всички го гледаха одобрително, стискаха му ръката и го поздравяваха — неустоим и помитащ порой от ентусиазъм и топлота.

След това всички замълчаха и Гедеон се усети, че очакват реч от него. Стоеше смутен и се чудеше какво да направи. Накрая прочисти гърлото си.

— Благодаря — рече той. — Ъ-ъ-ъ, кои всъщност сте вие?

Отвърнаха му със смях.

Глин взе думата.

— Гедеон, всички тези хора са служители на ЕИР, с които не си се срещал досега. Повечето от тях работят зад кулисите и движат малката ни компания. Ти може и да не ги познаваш, но всички те знаят за теб. И всички искаха да присъстват, за да ти кажат „благодаря“.

Избухнаха ръкопляскания.

— Няма думи, нито награда, която бихме могли да ти връчим, за да изразим подобаващо нашата благодарност за онова, което направи. Затова дори няма да се опитвам.

Гедеон беше трогнат. Присъстващите искаха да чуят още от него. Какво можеше да каже? Внезапно се усети, че до такава степен е свикнал с лъжите и въртенето на номера, че почти е забравил как да бъде откровен.

— Просто се радвам, че успях да направя някакво добро в този луд свят. — Той прочисти отново гърлото си.

— Но нямаше да го постигна без партньора си, Стоун Фордайс. Човекът, който пожертва живота си заради мен. Той е героят. Аз изгубих само няколко зъба.

Отново аплодисменти, този път по-сдържани.

— Искам да благодаря и на всички вас. Тепърва ми предстои да разбера какво правите или сте направили, но се радвам да видя лицата ви. Много пъти изпитвах чувството, че съм сам, изоставен от всички. Сега осъзнавам, че това е част от работата, част от вашата система, предполагам, но срещата с вас ми показва, че всъщност не съм бил сам. Предполагам, че сега ЕИР е един вид мой дом. Дори мое семейство.

Кимания, одобрително мърморене.

Настъпи тишина.

— Как мина ваканцията? — попита накрая Глин.

— Изядох пъстървата.

Последваха още аплодисменти и смях. Гедеон вдигна ръка, за да привлече вниманието им.

— През последните няколко дни разбрах нещо. Това е работата, която трябва да върша. Искам да продължа да работя за вас, за ЕИР. Мисля, че мога да свърша някои наистина добри неща. И накрая… — Замълча и се огледа. — Наистина нямам нищо друго в моя живот, което да струва и пукната пара. Имам само вас. Знам, че е тъжно, но така стоят нещата.

Думите му бяха посрещнати отново с мълчание. След малко Глин се усмихна и се обърна към присъстващите.

— Благодаря, че дойдохте.

След това тактично, но явно отпращане помещението се опразни. Глин изчака, докато не останаха само той, Гедеон и Гарса. После направи знак на Гедеон и попита тихо:

— Сигурен ли си, Гедеон? В края на краищата мина през сериозно изпитание. Нямам предвид само физическо, но и емоционално.

Гедеон отдавна беше престанал да се изненадва от способността на Глин да научава всичко за него.

— Никога досега не съм бил толкова сигурен в нещо.

Глин го изгледа дълго и изпитателно. Накрая кимна.

— Отлично. Радвам се, че ще останеш при нас. Точно сега в Ню Йорк е много интересно. Другата седмица ще има специална изложба в библиотеката „Морган“ — ще бъде представена Книгата на Келс 10 10 Сборник с Евангелия от VIII в., известен също като Кенанески кодекс или Кодекс Q. — Б.пр. , предоставена от ирландското правителство. Чувал си за Книгата на Келс, нали?