Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Внимание — отново се обади електронният глас. — Скоростта е неподходяща за този терен.

През перископа се виждаха хора — излизаха тичешком от домовете си, викаха и сочеха към тях.

Гедеон продължи напред и разкъса телената ограда от другата страна на квартала. Пред тях, оттатък празен паркинг, се виждаше редица сглобяеми бараки, между които имаше съвсем тесни алеи. Гедеон се насочи към най-широката, но и тя се оказа недостатъчна. Страйкърът задъвка пътя по нея, рушеше стените отляво и отдясно като фолио, откъртваше леките постройки от слабите им основи.

Изскочиха на открито, понесоха се през бейзболното игрище, разбиха някаква мижава дървена ограда, отнесоха тухлена стена и — най-неочаквано — се озоваха насред игрището за голф. Гедеон смътно си спомни, че то бе първото нещо, което беше видял на влизане в базата. Вече бяха близо до портала.

Прегази стартовата позиция и продължи по курса на игрището; малцината играчи захвърлиха стиковете си и се пръснаха като яребици. Гедеон прекоси тясно водно препятствие, разрови калта от другата страна и продължи по втория курс — машината хвърляше след себе си буци пръст и трева — и когато изкачиха едно възвишение, видяха на четиристотин метра пред тях постройките при портала.

… А по сервизния път успоредно на игрището, под прав ъгъл спрямо тях, летеше военният джип с Блейн и Дарт.

— Ето ги! — извика Гедеон. — Разбий пътя пред тях! Само не ги улучвай, за бога, че ще изпуснем вируса!

Джакман трескаво работеше с дистанционното на оръжията.

— Спри, за да се прицеля!

Гедеон наби спирачки и тежката машина издълба две огромни, подобни на окопи бразди. Джакман впери поглед през перископа, нагласи някакви уреди и погледна отново. Страйкърът леко се разлюля, когато гранатите полетяха, след което нещо изтрещя и засвятка пред джипа, пътят изригна и към небето се разлетяха парчета асфалт. Мощният „Хъмви“ наби спирачки, даде заден, зави и пое през тревата.

— Дай пак! — извика Гедеон.

Последва нова разтърсваща серия експлозии. Нямаше полза — игрището за голф бе твърде широко и джипът имаше безброй начини да стигне до портала на базата.

Гедеон отново натисна газта до дупка. Джипът беше пред тях, движеше се по-бързо от страйкъра и щеше да се измъкне.

Изпадналите в паника войници около портала се разбягаха.

— Можеш ли да се свържеш с портала? — извика Гедеон.

— Нямаме телефон.

Гедеон се замисли трескаво.

— Димните гранати! Пусни димните гранати!

Минаха през пясъчно препятствие, изкачиха поредното възвишение и Джакман стреля. Металните кутии описаха дъги в небето, паднаха пред джипа и забълваха плътен бял дим. Вятърът — беше насрещен — понесе дима към колата и тя изчезна.

Гедеон се насочи към огромния облак.

— Това чудо има ли инфрачервени сензори?

— Включи ВЕВ и го нагласи на термично — отвърна Джакман.

Гедеон впери неразбиращо поглед в уредите. Джакман се пресегна, натисна едно копче, после друго и един от екраните оживя.

— ВЕВ е видеоекранът на водача — обясни той.

— Страхотно — отбеляза Гедеон, докато навлизаха в облака. — Къде са?… А, ето ги!

Джипът още беше извън пътя и се движеше право към някакви дървета.

— Мамка му! Ще се блъснат! — викна Гедеон.

— Аз ще се оправя.

След миг тежката картечница затрещя и куршумите вдигнаха фонтани пръст зад джипа.

— Внимавай! — извика Гедеон, докато Джакман насочваше автоматичния огън към задницата на джипа и правеше гумите му на парцали. Колата поднесе странично и спря.

На екрана Гедеон видя как вратите на джипа се отварят. Тримата войници излетяха навън, приклекнаха и откриха огън напосоки в пушека. След тях се появиха още двама души — Блейн и Дарт — и се затичаха с все сили към портала.

— Тръгвам след тях — каза Гедеон. — Дай ми пистолета си.

Отвори люка на страйкъра, скочи на земята и изведнъж се озова обгърнат в пушек. Някъде наблизо войниците стреляха напосоки. Гедеон затича в посоката, в която бе тръгнал Блейн, и бързо излезе от дима. Войниците също бяха успели да излязат, обърнаха се към него и откриха огън. Гедеон се хвърли на земята точно когато петдесетмилиметровата картечница затрещя от димния облак; тримата войници буквално бяха разкъсани пред очите му.

Гедеон отново скочи и се затича. Блейн бе на стотина метра пред него и приближаваше последната равна площадка, но беше възрастен и бързо губеше сили. По-младият и в по-добра форма Дарт беше доста напред.