Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Лъжец ли? Опри го в главата ми!

С бързо движение Джакман хвана в ключ главата на Гедеон и опря пистолета в слепоочието му.

— Давай. Застреляй ме. Защото ти казвам — ако се измъкнат, не искам да доживея да видя резултата.

Пръстът на Джакман се напрегна около спусъка. Последва мъчително мълчание.

— Не ме ли чу? Те се измъкват. Трябва да решиш — с мен ли си, или против мен?

— Ами…

— Погледни ме, прецени и вземи решение, мамка му !

Впериха погледи един в друг. Още малко колебание — и лицето на Джакман се отпусна. Беше взел решение. Прибра пистолета си в кобура и отсече:

— Добре. С теб съм.

Гедеон погледна през перископа на водача, избута скоростния лост напред и освободи ръчната спирачка. Машината рязко пое назад, блъсна се в едно хъмви и го отхвърли на цели няколко метра.

— Не, не, скоростта работи наопаки! — извика Джакман.

Гедеон дръпна лоста обратно и машината пое напред. Той натисна газта до дупка, но страйкърът се затътри тежко — набираше бавно скорост заради огромната си тежест.

— Това проклето нещо не може ли да се движи по-бързо?

— Няма начин да ги настигнем — каза Джакман. — Не можем да вдигнем повече от деветдесет и пет. Хъмвитата вдигат сто и трийсет, че и сто и четирийсет.

За момент Гедеон се вцепени от отчаяние. Противниците имаха прекалено голяма преднина — беше безсмислено. И изведнъж си спомни нещо.

Извади от джоба си картата, която беше получил на портала, и я тикна в ръцете на Джакман.

— Виж това. Шосето обикаля цялата база. Можем да им пресечем пътя, ако тръгнем право към портала.

— Но към портала няма път — възрази Джакман.

— За чий ти е път с такова чудовище? Просто ме насочвай. Ще караме напряко. И като стигнем, бъди готов да поемеш оръжията.

Гедеон засили страйкъра през дългия паркинг, мина покрай горящия хеликоптер и вдигна осемдесет кило метра в час.

Джакман направи справка с картата и каза:

— Курс сто и деветдесет градуса. — И посочи електронния компас на пулта.

Гедеон ориентира машината, страйкърът подскочи на бордюра и се понесе през широката тревна площ към някакви дървета.

— С какви оръжия разполагаме? — извика Гедеон.

— Петдесети калибър, автоматичен гранатомет, димни гранати.

— Можем ли да минем през тези дървета?

— След малко ще разберем — отвърна Джакман. — Мини на осемколесна предавка. Ето този лост.

Гедеон дръпна лоста и машината се понесе с рев към дърветата. Господи, ама че мощен двигател! Дърветата бяха на разстояние едно от друго, но не достатъчно голямо. Той се насочи към онези, които му се сториха по-тънки.

— Дръж се.

Машината удари едно дърво, после друго и се чу силен трясък, когато и двете се прекършиха. Страйкърът подскочи и забуксува, двигателят ревеше, дърветата отхвърчаха настрани, колелата се въртяха свирепо. Минута по-късно отново бяха на открито.

На един от екраните светна червена светлина и заговори бездушен електронен глас:

— Внимание, скоростта е неподходяща за този терен. Компенсиране увеличаване на налягането на спирачките.

Гедеон погледна през перископа.

— По дяволите. Отпред има дъбове. Големи!

— Намали, ще се опитам да ги разкарам с гранатомета. — Джакман натисна някакви копчета и екранът на оръжейната система оживя. Специалистът се загледа напрегнато през перископа на стрелеца. — Огън!

Нещо изфуча и след миг се разнесе гръм. Дъбовете изчезнаха в стена от огън, пръст, листа и трески. Без да чака гледката да се разчисти, Гедеон отново натисна газта до дупка, колелата се завъртяха и машината се понесе напред, преодоля нападалите дънери и продължи през гората, като събаряше по-малките дървета — тряс, тряс, тряс .

Последен удар и отново се озоваха на открито. Пред тях, от другата страна на пътя, имаше телена ограда около жилищния район — спретнати редици бунгала, алеи, коли, полянки като от пощенски картички, осеяни с всички дреболии на живота от предградията.

— Ох, мамка му! — изруга Гедеон. Но поне не се виждаха хора.

Стигнаха до оградата и я отнесоха като хартия. Гедеон мина през нечий заден двор, като помете една катерушка.

— Господи! — извика Джакман.

Гедеон все така натискаше газта до дупка и тежката машина бавно продължаваше да ускорява. Пред тях улицата рязко завиваше надясно.

— Няма да успея да взема завоя — извика Гедеон. — Дръж се!

Точно пред тях имаше едноетажно бунгало — карирани завеси на панорамния прозорец на дневната, жълти цветя по края на прекрасно поддържана полянка. Гедеон си даде сметка, че няма да може да избегне напълно къщата, и се насочи към гаража. Последва ужасяващ сблъсък, страйкърът изрева, запрати настрани някакъв пикап, след което пробиха задната стена и се измъкнаха сред кошмар от греди, дъски и облаци прах.